4
4
Определение по т. д. № 958/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 958/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
София, 13.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 958 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. К. И. от [населено място] чрез адв. И. Я. против въззивно решение от 31.03.2011 г. по т. д. № 7232/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 06.04.2010 г. по гр. д. № 56076/2009 г. на СРС. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ за заплащане на сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП от 23.10.2006 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доказване на релевантни за процеса факти и за отсъствие на предпоставки за приемане на „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК. Прави се анализ на доказателствата и се твърди, че решението е непълно и едностранчиво, че изводите не съответстват на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
В изложението си, след указания за представянето му, касаторът се позовава на основания, които цифрово е обозначил по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по конкретен материалноправен въпрос – този за случайното деяние, както и че този въпрос бил неправилно разрешен от въззивния съд, в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС. Посочват се Решение № 28/84 г. на ОСНК на ВС и три решения по наказателни дела на ВС и ВКС от 1983 г. и 2007 г.
Излагат се доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, подлага се на обсъждане експертното заключение и останалите доказателства по делото и се сочи, че водачът на автомобила се е движил, според жалбоподателя, с несъобразена с пътните условия скорост.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, което следва да се преквалифицира по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Дори и да се приеме, че е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда, тъй като в случая, посоченият от жалбоподателя общ материалноправен въпрос “за случайното деяние” би могъл да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото крайният извод за отхвърляне на исковата претенция е основан на неговото приложение.
Не би могло да се приеме, че решението е постановено в разрез с цитираното ТР № 28/1984 г. на ОСНК, тъй като съдът изцяло се е съобразил с неговото съдържание, преценявайки конкретните факти по делото и изрично се е позовал на този съдебен акт в мотивите си. Не е налице и противоречие с останалите цитирани актове на състави от наказателна колегия на ВС и ВКС, тъй като въпросът за приложението на чл. 15 от НК е бил разрешаван в съответствие с цитираното тълкувателно решение и след преценка на конкретната фактическа обстановка по всеки отделен случай.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Макар и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на законовия текст на чл. 15 НК е ясно очертано, изведено е и по тълкувателен път, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Поначало правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните законови текстове, свързани с посочени нарушения от водача на ЗДвП, не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Не е налице и основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 31.03.2011 г. по т. д. № 7232/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: