О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 16.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 6010/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. С., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 307 от 05.08.2015г. по в.гр.д. № 338/2015г., с което е отменено решението на Брезнишкия районен съд, № 70 от 29.08.2014г. по гр.д. №209/2013г., допълнено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело от 05.03.2015г., и вместо това с въззивното решение са отхвърлени предявените от К. Д. М. против Д. Г. К. и [фирма], представлявано от управителя Д. Г. К., искове за заплащане на сумата 3374,13 лв. срещу първата ответница и 1000 лв. срещу втория ответник, съставляващи обезщетение за ползването на поземлени имоти в [населено място], подробно описани в решението.
Ответниците Д. Г. К. от [населено място] и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно иска срещу ответницата Д. Г. К., а срещу ответника [фирма] предвид цената на иска – 1000 лв., и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуално недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от К. Д. М. против Д. Г. К. иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на процесните ниви, въззивният съд е приел, че по делото не е установена твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в пропуснати ползи. Приел е, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 21, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 45 и чл. 49 ЗЗД – увредено лице, което е страна по договор /в случая за заем за послужване/ претендира обезщетение от трето лице, което с фактическите си действия е попречило и осуетило ползването на обектите на договора от заемателя и му е причинило вреди, изразяващи се в невъзможност да реализира ползи от имотите, предмет на договора и по този начин да увеличи имуществото си като получи добивите от вещта. В случая претендираното обезщетение е за вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучен добив от пшеница от процесните имоти. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било противоправното поведение на ответника. За ищеца ще е налице правото да получи обезщетение, ако докаже, че със сигурност е щял да произведе пшеница през селскостопанските години – 2007-2008, 2008-2009, 2009-2010 и 2010-2011 и да получи печалба от нея в твърдените количества и на твърдяната стойност. Сигурността, че ищецът е щял да придобие описаната от него реколта, следва да се извлече от конкретните му действия, като например такива по подготовка на площите, евентуално придобиване на семена, осигуряване на техника. В случая не се установява извършване на такива действия, а и не се твърди наличието им. От разпитаните по делото свидетели, както и от справките от ДФ „Земеделие” се установява единствено, че ответницата е обработвала част от процесните имоти, без обаче да се установи каква и в какво количество продукция е произведена, а от съдебно-агротехническите експертизи се установява единствено какъв би бил предполагаемият добив от процесните имоти и каква е пазарната цена на пшеницата през периода от 2007 г. – 2012 г. Само твърдението на ищеца, че е имал намерение да обработва имотите, не е достатъчно условие за уважаване на иска. По делото не е установена твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, предвид недоказването на намерението му да добива реколта от пшеница, включително и с оглед спецификите относно начина на подготовка на земята за отглеждането й. Наличието на пропусната полза се предпоставя от съществуването на сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага – ТР № 3/12.12.2012г. По тези съображения съдът е приел исковата претенция за неоснователна.
Касаторът К. Д. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради това, че същото е недопустимо. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като е приел правна квалификация на претенцията по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 45 и 49 ЗЗД.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По въпроса за допустимостта на иска и правната квалификация е постановено ТР № 2/2011г. ОСГТК на ВКС, с което е прието, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността на решението.
В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявените в исковата молба и в отговора на ответника фактически обстоятелства и на търсената от ищеца защита, а именно ответницата да му заплати сумата 9000 лв., представляваща дължимо обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на процесните недвижими имоти за стопанските 2007г.–2010г., като ищецът основава правото си на ползване на сключен със собственика на имотите договор, съгласно който същите са му били предоставени за безвъзмездно ползване. Предвид изложеното промяната на правната квалификация от въззивния съд не води до недопустимост на съдебния акт.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Д. М. от [населено място], срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 307 от 05.08.2015г. по в.гр.д. № 338/2015г. В ЧАСТТА, относно предявения иск срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: