О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
[населено място], 05.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 157 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника адв. А. Б. против решение № 167/08.11.2016г. по в.гр.д. № 213/2016г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 247/28.06.2016г. по гр.д. № 1730/2015г. на Силистренски районен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на М. Д. П. сумата от 20 913 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния вреди в резултат на възложени от дружеството дейности, засегнали обработвани от ищеца земеделски площи, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.11.2015г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. Д. П. в писмения си отговор оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са били предявени искове е с правно осн. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За безспорно установен е бил приет фактът на обработване от страна на ищеца за стопанската 2014/2015г. на посочените по исковата молба площи земеделски земи в землището на [населено място], [община], съответно засети с тикви за семки и царевица за зърно. Според въззивния съд не е бил спорен и фактът на извършено по възлагане от касатора въздушно пръскане с препарат за растителна защита на обработван от дружеството земеделски блок, находящ се в близост до землището на [населено място]. При съпоставка на тези факти с показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на СТЦЕ /събрана по реда на обезпечаване на доказателства на осн. чл.270 ГПК/ окръжният съд е намерил, че непосредствено след пръскането царевичните растения в блоковете на ищеца са стопирали развитието си в стъблената част като са били налице непродуктивни органи, а тиквите са били засегнати в процеса на фотосинтеза. Решаващият съд е кредитирал извода на вещото лице по посочената експертиза, че причина за констатираното увреждане на царевичните и тиквени посеви е попадането на неселективен /увреждащ/ хербицид върху тези растения, който има общо изтребително действие, като при пръскането му с авиационна техника и неспазване на известни задължителни условия /скорост на вятър и др./ съществува непосредствена опасност за отнасяне по въздушен път на препарата под формата на аерозол към съседните площи. Съобразно показанията на разпитаните като свидетели пълномощник на касатора и на пилота на селскостопанския самолет, с който е осъществено въздушното пръскане се установява, че то е било предприето с препарати за растителна защита, съдържащи неселективен хербицид. В допълнение окръжният съд е изложил съображения, че според нормативната база – Закон за защита на растенията по принцип е забранено прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане като единственото изключение е след писмено разрешение от директора на ОДБХ при определени допълнителни предпоставки. Извършващият пръскането авиационен оператор трябва да разполага със свидетелство за специализирани авиационни работи по чл.64, ал.2 ЗГВ, а въздухоплавателното средство да е оборудвано с най-добрата налична технология за намаляване отнасянето на струята и пр. Съдът не е установил касаторът да е ангажирал доказателства за наличие на писмено разрешение от директора на ОДБХ, както и че въздухоплавателното средство отговаря в техническо отношение на посочените по-горе стандарти. В заключение въззивната инстанция е приела, че уврежданията на посевите на ищеца са причинени в резултат на извършване на възложено от касатора пръскане с неселективен хирбецид. Възприето е било заключението на вещото лице, че размерът на вредата под формата на пропусната полза отговаря на претендираната сума. Изводът за основателност на предявения иск е обусловил потвърждаването на първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси:1/ Съобразен ли е потвърдителният диспозитив на съдебното решение с наличните в кориците на делото доказателства за конкретния вид причина, довела до възникване на увреждането – предвид повдигнатото правно основание?; 2/ Неустановяването на конкретна причинна връзка между действията на посочения делинквент и вредоносния резултат представлява ли процесуално нарушение?; 3/Подлежи ли на уважаване искът за обезвреда при липса на конкретни доказателства за причината за увреждането като вид противоправно поведение – действие/бездействие, както и като белези на противоправността на деянието?; 4/ Допустимо ли е в хода на гражданския процес въззивната инстанция да установява виновните действия или бездействия наказуеми по административен ред и ако установи следва ли да спре производството до произнасянето на компетентния административен орган?; 5/ При липса на влязъл в сила административен акт, установяващ нарушение с материална доказателствена сила, достатъчна ли е констатацията за нарушения на административни правила, с оглед уважаването на деликтната престация?; 6/ Следва ли при постановяване на акта си въззивният съд да обсъжда материални основания за наличието на противоправно поведение, които не са били повдигани и поддържани и въз основа на тях да приеме, че те са източник на задължението за обезвреда? Позовава се на селективни критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие в разрешението на въпроси от 1 до 3 вкл. с обжалваното решение и задължителната практика на ВКС – Решение № 131/1967г. на ОСГК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 166/10.03.2010г. по гр.д. № 4284/2008г. на ВКС, IV г.о , Решение № 142/31.04.2011г. по гр.д. № 929/2010г. на ВКС, III г.о и Решение № 100/16.02.2010г. по гр.д. № 696/2009г. на ВКС, III г.о .
Настоящият състав на ВКС намира, че така поставените от касатора правни въпроси не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК за общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Следователно се касае до проблеми във връзка с приложението на относими към спора материалноправни или процесуалноправни норми, обусловили изхода от правния спор, а не до обсъждане на конкретни събрани по делото доказателства и проверка дали изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти са обосновани.
По отношение на въпроси от първи до трети включително въззивният съд не е отрекъл необходимостта да бъде доказана причинната връзка между описаното по исковата молба действие на ответника и претендираната от ищеца като настъпила вреда, нито е презумирал наличието на такава връзка. Заключението, че осъщественото по възлагане от касатора въздушно пръскане с препарат за растителна защита е причинило уврежданията на посевите на ищеца, представлява извод за осъществяване на факт, включен като елемент в хипотезиса на относимата към спора правна норма на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Както бе посочено по-горе обосноваността на фактическите изводи на решаващият съд не е предмет на проверка във фазата по селекция на касационната жалба на осн. чл.288 ГПК.
Въпроси четвърти, пети и шести засягат съображенията на въззивната инстанция във връзка с констатираните от нея нарушения на ЗЗР и ЗГВ във връзка с липсата на писмено разрешение за извършване на въздушно пръскане и съответно оборудване на въздухоплавателното средство. Следва да се има предвид, че тези нарушения са изложени като допълнителен аргумент за наличието на противоправност в действията на касатора. Основното съображение за уважаване на иска е, че фактическото осъществяване на въздушно пръскане на препарат за растителна защита съдържащ неселективен хирбецид е довело до увреждане посевите на ищеца. Нормативната регламентация на института на деликта като източник на облигационни отношения не поставя изискване, че правно релевантни са само действията/бездействията на ответника по този иск които съставляват административни нарушения или престъпления според НК. За гражданския деликт е от значение дали конкретно поведение на делинквента е довело до настъпване на претендираните вреди в нарушение на общия принцип на правото „да не се вреди другиму“.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167/08.11.2016г. по в.гр.д. № 213/2016г. на Силистренски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: