О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр.София, 31.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1158 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Юнайтед кепитълс груп”ООД срещу решение № 2901/10.12.2018г. по т.д. № 4292/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1217/15.06.2018г. по т.д. № 4473/2016г. на СГС, VI-9 с-в за отхвърляне на иска на касатора против „Банка ДСК”ЕАД с правно осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над 13 454,83лв. до 56 500лв.- получени от банката плащания без основание и в повече от сключения между страните договор за кредит 2320/25.03.2008г. и на иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 9762,05лв. за периода 22.09.2014г.-03.06.2016г. върху главницата от 56 500лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евент. за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „Банка ДСК”ЕАД оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на банката да заплати на касатора сумата от 56 500 лв. като получена от ответника без основание чрез банкови преводи за сметка на касатора и с иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за период преди подаване на исковата молба. За безспорно е било прието, че страните са сключили договор за кредит за сумата 200 000 евро, която е била усвоена. Поради неизпълнение целият остатък от дълга е бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем. В полза на банката е била издадена заповед за незабално изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.03.2010г. и изпълнителен лист от 23.03.2010г. по гр.д. № 1093/2010г. по описа на Районен съд – Царево. Заповедта е издадена за дължими от касатора суми по договора за кредит, както следва: 180 000 евро – главница, 14 761 евро – лихви за периода 07.09.2009г. до 22.03.2010г., законни лихви върху главницата считано от 23.03.2010г. до окончателното й изплащане, и сумата 11877,58лв. – разноски по заповедното производство. Не се спори досежно посочените в точно цифрово изражение размери на дълга на кредитополучателя и основанието за него, както и че длъжникът не е подал възражение по чл. 415 ГПК срещу заповедта за изпълнение и последната е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК. САС е счел, че банката е пристъпила към принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист, като се е присъединила към изп.д. № 20107030400128, по което дело изпълнението е насочено върху ипотекирания в полза на банката и за обезпечение дълга на касатора недвижим имот. На 27.02.2011г. е сключено споразумение между банката, касатора и другите две дружества-длъжници на банката „Фламинго Трейд”ЕООД и „Фламинго”ООД, с което са констатирани задълженията на касатора по договор за кредит № 2320/25.03.2008г. и на цитираните две други дружества по договор за кредит №2321/25.03.2008г., както и че длъжниците изпитват затруднения при погасяване на кредитите, поради което банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу всяко от тях и е взискател по принудителното изпълнение по изп. дело № 20107030400128/2010г. по описа на ЧСИ с рег.№ 703. САС е обсъдил споразумението и е приел, че с него е било постигнато съгласие длъжниците да погасяват дълга си чрез плащане на суми по дати и в размер, съобразно уговорен график, като са посочени и сметките, по които следва да бъдат отнасяни сумите по двата договора, като за дължимите по процесния договор суми е посочена сметка BL 0000000015394959. Страните са уговорили дължимите суми за погасяване на задълженията на длъжниците по горното споразумение да бъдат внасяни от тях по сметка (02) 0000000019652011, открита при ответника – банка на името на „НТТ”ООД, с право за незабавно инкасо от страна на банката на постъпилите суми за погасяване задълженията на длъжниците по споразумението и превеждането им по сметките за погасяване на дълговете по договорите за кредит – на касатора по сметка 0000000015394959. Управителят на дружеството-касатор Г. И. е открил от името и за сметка на „НТТ”ООД сметка (02)0000000019652011. САС е счел, че по нареждане на управителя И. с посочено основание за „погасяване на кредит”, „съгласно директен дебит” и с изписване на лицето, за чиято сметка се извършва плащането – „Юнатейд кепитълс груп”ООД, както и с посочване на сметката на кредита на последното дружество – 0000000015394959, където следва да бъде отнесено плащането за погасяване на кредита, са внесени в периода 01.07.2011г. до 31.12.2012г. суми в общ размер на 40 000 лв. Допълнително Г. И. е направил вноски общ в размер на 16 500лв. с посочено основание са внасянето на сумата – „захранване на сметка”, „вноска по кредит“, без посочване в полза на кое дружество-длъжник ги прави.
При тези фактически констатации, въззивната инстанция е намерила, че престираното от управителя на дружеството-касатор изпълнение чрез превод на суми по сметка на „НТТ”ООД с посоченото основание – вноски за погасяване на кредит на „Юнатейд кепитълс груп”ООД за сумата от 40000 лв., е точно изпълнение по договора, което банката е длъжна да приеме. Сумите са внасяни от управителя на последното дружество – Г. И., с изричното отбелязване, че плащането е за сметка и за погасяване на кредита на „Юнатейд кепитълс груп”ООД, което изявление е обвързващо за банката и достатъчно предвид нормата на чл. 73 ЗЗД. При внасяне на останалите плащания за сумата 16 500 лв. е било посочено само плащане на кредит, или захранване на сметка, предвид на което и доколкото липсва изрична воля на вносителя за погасяване на дълг на кое от двете дружества се прави плащането, то за отнесените от банката за погасяване на кредита на „Юнатейд кепитълс груп”ООД и по неговата сметка пари от 4118,11 лв. +1000 лв. +500 лв., или общо 5 618,11 лв., съдът е счел, че същите са приети от банката плащания и с тях е бил погасен дългът на касатора по процесния договор за кредит. За общо доказана като получена за погасяване банковия кредит на ищеца от ответната банка чрез превод по банкова сметка сума САС е намерил такава в размер на 45618,11 лв. Обсъдено е било удостоверение изх. № 3806/03.04.2017г. от ЧСИ по изп. дело 20107030400128, съобразно което се установява, че на банката е разпределена и изплатена за погасяване дълга на „Юнайтед кепитълс груп”ООД по изпълнителен лист от 23.03.2010г., издаден по гр.д. 1093/2010г. по описа на РС – Царево, сумата 539 870,50 лв. Същата сума е била събрана от ЧСИ от продажбата на собствен на касатора поземлен имот и построената в имота сграда, върху които имоти е била учредена в полза на банката първа по ред ипотека. Разпределението е извършено по протокол от дата 18.11.2014г., приложен по делото. Следователно според решаващия съдебен състав касаторът е доказал заплащане доброволно и чрез проведено принудително изпълнение на ответната банка на сумите : 45 618,11 лв. и 539 870,50 лв., или общо 585 488,61 лв. Ответникът е доказал свои вземания по процесния договор за кредит № 2320/25.03.2008г. съобразно влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.03.2010г. и издаден изпълнителен лист от 23.03.2010г. по гр.д. 1093/2010г. по описа на Районен съд – Царево, в левова равностойност за 352 049,40 лв. – главницата и 28 870 лв.- лихвите, за което страните и не спорят. Изрично САС е приел, че с оглед исковата молба и отговора на същата страните спорят относно размера на законната лихва върху главницата от 180 000 евро за периода 23.03.2010г. до 18.11.2014г. За изчисляване на същия въззивната инстанция е кредитирала, след обсъждане на становищата на страните, удостоверението на ЧСИ и заключенията на вещите лица, депозираното по делото писмено заключение на вещите лица по тройната експертиза, както и с оглед устните им обяснения в о.с.з. като краен резултат е приела, че дължимият размер на законните лихви е 91 642,32 евро, в левова равностойност – 179 236,80 лв. САС е счел, че без значение за упражняване на правото на защита и за двете страни в процеса са вписаните в протокола за разпределение обстоятелства досежно установен размер на дълга за главница и лихви от ЧСИ, доколкото независимо от влизането му в сила, последният акт на ЧСИ не формира сила на пресъдено нещо и всяка от страните може да оспорва в настоящия исков процес верността на записите по протокола, което е сторил ищецът още с исковата молба, като е твърдял към датата на разпределението да е погасил чрез плащания част от дълга си по издадения изпълнителен лист, а ответникът по късно е твърдял размерът на законните лихви да е различен от изчисления от ЧСИ. Или по горните мотиви на съда установеният размер на дълга на ищеца по договор за банков кредит № 2320/25.03.2008г. към 18.11.2014г. по влязлата в сила заповед за изпълнение е 572 033,78 лв. /представляващ сбор на 180000 евро (или 352 049,40 лв.) – главница, 14 761 евро (или 28 870 лв.) – лихви за периода 07.09.2009г. до 22.03.2010г., 91 642,32 евро (или 179 236,80 лв.) – законни лихви върху главницата считано от 23.03.2010г. до 18.11.2014г., и сумата 11 877,58 лв. – разноски по заповедното производство/. САС е посочил, че след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, единственото задължение за кредитополучателя е да върне дължимите към банката към този момент суми, ведно с лихвите за забава. Недопустимо е след последната дата, когато кредитът не е обслужван от банката и последната се е лишила от преимуществото на срока, да бъдат начислявани заемни такси, или пък сметката на длъжника да бъде задължавана с премии по застраховка имущество. В обобщение въззивната инстанция е заключила, че заплатената от и за сметка на касатора за погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит сума е в размер на 585488,61 лв., а размерът на общия му дълг по договора за кредит е 572033,78 лв., или получената от ответника сума без правно основание при извършеното разпределение по изп. дело № 20107030400128 е в размер на 13 454,83 лв., за която сума предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен. Искът е неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 56 500 лв. Задължението за връщане на получената без основание сума не е с установен в закона срок за изпълнение, предвид на което и длъжникът изпада в забава след поканата му – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а касторът не е представил по делото доказателства да е отправял до ответника покана за заплащане на претендираната с исковата молба сума преди получаването на препис от исковата молба, предвид на което и само на последното основание искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приет за неоснователен.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Може ли да се приеме за валидно изявление за погасяване на задължение, за което липсва изпълнителен титул със суми, преведени на различно правно основание ? Следва ли това погасяване кредиторът да съобщи на длъжника и към кой момент?; 2/ Ако кредитор- ответник в исково производство се позове на погасяване на конкретно определени по вид и размер от него задължения на длъжника, разполага ли съдебният състав с правото при установяване погасяване на тези задължения чрез плащане, извършено от трето лице, вкл. и по изпълнително дело, да приеме, че кредиторът е погасил и други задължения, непосочени и неописани изрично от него?; 3/При влязло в сила разпределение за постъпили суми и определени размери на задължения по изпълнителен лист по кредитори, за което е извършено плащане от ЧСИ, разполага ли кредиторът с право да прихваща и погасява задължения по същия изпълнителен лист, по който е получил пълно плащане на неоспорени вземания, без наличие на нов изпълнителен лист? Следва ли да се уведоми и кога длъжникът за това погасяване / прихващане? Може ли да приравним отговорът на исковата молба на такова уведомяване и ако да, в случаите, когато се установи, че заявените като погасени суми са платени и от длъжника, ЧСИ и пр., може ли съдебният състав да приеме, че са погасени други задължения, непосочени изрично като погасени/прихванати? Касаторът е въвел допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позова се и на чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради евентуална негова недопустимост. Изложените в тази връзка доводи от касатора са за неправилно установяване в мотивите на съдебното решение на дължимите от касатора суми, включително и законна лихва върху главницата по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Не се касае до произнасяне в диспозитива на решението по установителен иск. САС е разгледал и се е произнесъл по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, с което са били отхвърлени осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първият поставен правен въпрос не попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по валидността на изявление за погасяване на задължение, за което липсва изпълнителен титул. В контекста на направеното от САС обсъждане на изявленията, насочени към погасяване на задължения на касатора, са тези на неговия управител Г. И. в платежните нареждания, а оспорване на тяхната валидност не е било направено от касатора. За извършените от банката действия с внесените от управителя и на двете дружества-длъжници суми по погасяване на двата кредита, САС е приел, че те са въз основа на уговорките в споразумението, чието действие не е прекратено и същото не е било развалено от страна на кредитора. Настоящата инстанция не може да обсъжда доказателства на етапа по чл.288 ГПК и да проверява обосноваността на извода на въззивния съд относно действието на споразумението.
Втори и трети въпрос са наведени с оглед доводи, че предвид извършеното разпределение от ЧСИ и необжалването му от страна на банката са погасени всички задължения на кредитополучателя, поради което платените по банков път суми в размер на 56 000лв. са без основание. Като и че длъжниците по споразумението от 27.07.2011г. са поели задължение при подписването му да погасят по 5000лв. всяко от тях спрямо банката, което не е било изпълнено и е настъпило прекратителното условие по споразумението, а кредиторът е следвало да продължи да събира сумите по изпълнителния лист само в рамките на изпълнителното производство. По така поставените въпроси от една страна САС е приел, че без значение за упражняване на правото на защита и за двете страни в процеса са вписаните в протокола за разпределение обстоятелства досежно установен размер на дълга за главница и лихви от ЧСИ, доколкото независимо от влизането му в сила, последният акт на ЧСИ не формира сила на пресъдено нещо и всяка от страните може да оспорва в исков процес верността на записите по протокола, което е сторил касаторът още с исковата молба, като е твърдял, че към датата на разпределението е погасил чрез плащания част от дълга си по издадения изпълнителен лист, а ответникът е твърдял по-късно, че размерът на законните лихви е различен от изчисления от ЧСИ, а от друга – разпределението е било извършено след като вече кредиторът е получил доброволно изпълнение чрез плащания по споразумението от 2011г., които банката е приела като погасяващи част от дълга на касатора. Следователно обжалването или не от взискателя, който е получил в резултат на принудителното изпълнение плащане, на разпределената в негова полза сума, не е обусловило единствено решаващите крайни изводи на САС относно точния размер на всички задължения, които е имал касаторът към момента на разпределението.
Освен това произнасянето на въззивната инстанция е в съответствие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС- т.3 от ТР №7/31.07.17г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което съдебните решения, постановени в производства по жалби срещу действия на съдебния изпълнител /каквото е и разпределението, извършвано от него по реда на чл.460 ГПК, независимо от въвеждането от законодателя на отделен от този по чл.435-чл.438 ГПК процесуален ред за обжалването му/, респ. определенията на апелативния съд по жалби срещу тези решения, пораждат правни последици, различаващи се по съдържание от тези на решенията, постановени в спорно исково производство относно материални права, т.е. те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Въз основа на това разрешение в своята последователна практиката по чл.303 и сл. ГПК ВКС приема, че спорът по законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител действие по изготвяне на разпределение на събраните в принудителното изпълнение суми, не представлява по същността си спор за наличие на изпълняемо материално право, независимо дали за разрешаването му съдът следва да разгледа и материалноправни въпроси, обуславящи произнасянето му. Ето защо както протоколът за разпределение по чл.460 ГПК, така и решението на съда по чл.463 ГПК при обжалването му, съдържат произнасяне единствено по процесуалноправния въпрос за начина, по който следва да се разпределят суми в изпълнителното дело между взискателите, но не и произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните. Така и правната теория разглежда протокола за разпределение като акт, с който се определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума от събраната се полага за изплащане на всяко едно от тях.
Доводите на касатора по отношение прекратяване на споразумението от 27.07.2011г. представляват оплаквания за необоснованост на изводите на САС, който въз основа на тълкуване на договорните клаузи и преценка на доказателствата по делото, вкл. неизправността на длъжниците, е достигнал до заключение, че развалянето/прекатяването на действието на споразумението е предоставено на преценка на банката, която не се е възползвала от това си право. Както бе посочено по-горе във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва проверка на доказателствата по делото и да тълкува условия по договори. Правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК относно спазване на критериите по чл.20 ЗЗД не е поставян от касатора.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Както вече беше посочено аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба: за прекратяване действието на споразумението преди извършване на процесните плащания, поради действителния смисъл на клаузите по него; неправилно отнасяне на част от общо платените 16 000лв. и за погасяване задължение на друг длъжник; правни последици на разпределението, извършено от ЧСИ и пр.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от което, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2901/10.12.2018г. по т.д. № 4292/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1217/15.06.2018г. по т.д. № 4473/2016г. на СГС, VI-9 с-в за отхвърляне на иска на „Юнайтед кепитълс груп”ООД против „Банка ДСК”ЕАД с правно осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над 13 454,83лв. до 56 500лв. – получени от банката плащания без основание и в повече от сключения между страните договор за кредит 2320/25.03.2008г. и на иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 9762,05лв. за периода 22.09.2014г.-03.06.2016г. върху главницата от 56 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: