О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
гр. София, 05.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на втори юни двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдията Стойчо Пейчев ч. гр. д. № 1994 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от З. „Т. – 94”, [населено място], ЗК „Труд”, [населено място], ЗК „Т.”, [населено място], З. „З.”, [населено място], К. Съединение – 95, [населено място] и ЗК „Въглен”, [населено място], всички чрез пълномощниците си адвокат Б. Х. и адвокат Д. В., против въззивно определение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, постановено на 13.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3589/2013 г.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено решение от 30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 7213/2008 г. на Варненски районен съд в частта му имаща характер на определение, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от касаторите против Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като процесуално недопустимо.
С частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочени процесуалноправни въпроси, които считат, че са от съществено значение за изхода на спора, а именно: 1/ При наличие на определение досежно допустимостта на иска спрямо един от ответниците по делото /Държавата/, постановено от един състав на В., законосъобразно ли е след това друг състав на същия съд да постанови определение, с което приеме, че искът срещу същия ответник е недопустим, без да обсъди в мотивите си предишното определение; 2/ Имат ли правен интерес собствениците на сгради и съоражения, разполагащи с правата по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу лица, твърдящи, че те са собственици в резултат на приватизация на земята, върху която се намират тези сгради и съоражения, кумулативно да предявят същия иск и срещу Държавата, с оглед на последващо отменяне на Акт за държавна собственост, в който е отразено, че част от процесната земя е включена в капитала на държавно Е., създадено с цел приватизация, при положение, че в баланса на същото към момента на съставянето на акта земята не е отразена като дълготраен материален актив; и 3/ Трябва ли съдът да се произнесе по въпроса за нищожността на приватизационния договор относно процесната земя, преди да се произнесе с определение по отношение допустимостта на иска спрямо Държавата, издала Акта за държавна собственост.
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, намира следното:
В. съд за да постанови обжалваното определение е приел, че съгласно ТР № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече претендираното от ответника право на собственост. В случая, за ищците липсва правен интерес от отричане правото на собственост на Държавата върху земята, заета от притежаваните от тях оранжерии и разсадници, тъй като една от предпоставките за реализиране на правото на закупуване на земята по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е същата да е държавна собственост. Приел е още, че по силата на чл. 2, ал. 4 З. имотите, включени в капитала на търговски дружества с държавно участие, не са държавна собственост, следователно представеният по делото Акт за държавна собственост не удостоверява права за Държавата. Този ответник не претендира и права, които да препятстват упражняване правата на ищците по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ.
Първият поставен от касаторите правен въпрос не е включен в предмета на спора, не е от значение за изхода на конкретното дело като обуславящ изводите на въззивния съд и съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и наведеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По въпроса не съществува противоречива или неправилна съдебна практика. Не е налице и непълнота и неяснота на процесуалния закон. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът, пред който делото е висящо следи служебно във всеки един момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Вторият поставен от касаторите правен въпрос досежно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е обусловил изводите на въззивния инстанция, но е решен от съда в съответствие със ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ВКС, ОСГТК, имащо характер на задължителната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посочените решения на ВКС не са постановени по реда на чл. 290 ГПК и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това в тези решение са разгледани въпроси за доказателствената сила на Акта за държавна собственост, които са ирелевантни за допустимостта на предявения по делото иск.
Третият поставен от касаторите правен въпрос също не е включен в предмета на спора, не е от значение за изхода на конкретното дело като обуславящ изводите на въззивния съд и съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на отрицателният установителен иск за собственост против Държавата не е предпоставка съдът да се произнесе по преюдициалния въпрос за нищожността на приватизационния договор относно процесната земя, при разглеждане по същество на предявените искове за собственост против другите ответници по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, постановено на 13.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3589/2013 г. по частна касационна жалба от З. „Т. – 94”, [населено място], ЗК „Труд”, [населено място], ЗК „Т.”, [населено място], З. „З.”, [населено място], К. Съединение – 95, [населено място] и ЗК „Въглен”, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: