О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 18.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 494 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 2702/09.04.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от А. И. А. от гр. С. срещу въззивното решение № 229/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 937/2007 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение от 26.01.2007 г. по гр. д. № 3908/2003 г. на СГС, е прогласена нищожност на извършено нотариално действие – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1* том І, н. д. № 101/2002 г. на нотариус С. К. на основание чл. 472, вр. с чл. 475, ал. 1 ГПК /отм./.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му обжалвана част, основаващи се на нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – относно разширителното тълкуване на текста на чл. 472 ГПК /отм./, във вр. с чл. 475 ГПК, който въпрос бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Отделно от това се поддържа, че е въпрос, решаван противоречиво и от съдилищата, като се цитират и прилагат решения на Бургаски апелативен съд и Великотърновски апелативен съд, публикувани в правно информационна система ”А”.
В заключителната част на изложението касаторът е изброил и приложил 6 броя съдебни решения на ВС и ВКС – Решение № 1079/24.10.1991 г. по гр. д. № 902/1991 г. на ВС; решение № 13/1997 г. на ВКС, І г. о.; Решение от 31.03.2006 г. по т. д. № 911/2005 г.; Решение № 372/21.03.2006 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 27/06.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 776/2006 г. и Решение № 8/ 23.02.1999 г. по гр. д. № 677/1998 г. на ВКС, които, според него, са му послужили за да обоснове изложението.
Ответникът “Ц” О. , гр. С. не взема становище по допускането и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да бъде уважен искът на “Ц” О. срещу А. С. С. от гр. С. за нищожност на нотариално действие по съставяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 104/17.07.2002 г. са свързани с установяване на нарушения на разпоредбите на чл. 472, във вр. с чл. 475, ал. 1 ГПК, поради липса на удостоверяване от нотариуса на извършено нотариално действие, изразяващо се в прочитане от нотариуса на съдържанието на нотариалния акт на участващите лица – страните по делото, както и в липсата на удостоверяване на факта на одобряване от тяхна страна на сделката.
Безспорно въпросът за предмета на предявения установителен иск, който съдилищата са квалифицирали по чл. 472, във вр. с чл. 475, ал.1 ГПК /отм./ и неговата правна регламентация е въпрос, решаването на който е от значение за изхода на конкретния правен спор. По отношение на така поставения от касатора въпрос обаче не са осъществени изискванията за допустимост на касационното обжалване, свързани с релевираното от него основание по т. 2 на чл. 280 ГПК.
Според жалбоподателя, въззивният съд е допуснал разширително тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 472, във вр. с чл. 475, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като основанията за нищожност на нотариално действие били изчерпателно посочени в закона и нямало изрично изискване от формална страна да се извърши вписване в акта, че същият бил прочетен. Подобна теза не се подкрепя нито от анализа на законовата норма, нито от цитираната и приложена съдебна практика на ВС и ВКС. Неспазването на изискването за прочитане на проекта за нотариален акт прави нотариалният акт нищожен, съгласно чл. 472 ГПК, тъй като нотариалният орган при извършване на нотариалното удостоверяване не се е съобразил с едно от изрично посочените изисквания за реда за нотариално удостоверяване, предвидени в чл. 475 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не поражда присъщите му правни последици.
Същинските действия по издаване на нотариален акт от страна на нотариуса, след като се е уверил, че са налице условията за издаването му /чл. 476 ГПК (отм.)/ се изразяват в прочитане, одобряване и подписване на нотариалния акт, като въззивният съд е съобразил съвкупността от визираните по-горе изисквания на закона, които съставляват гаранция за истинността на съдържащото се в нотариалния акт удостоверяване. Правната аргументация на САС се основава на отсъствие на отбелязване в нотариалния акт на посочените две действия по прочитане на проекта за нотариален акт, целящо да се провери дали изявлението, удостоверено в проекта, се желае от участващите в акта лица и одобряването му. След като чл. 472 ГПК /отм./ изрично препраща към чл. 475 ГПК /отм./, то регламентацията на закона е правилно възприета от въззивния съд и не се налага тълкуване на законовото съдържание на нормата, която е императивна, и след като не е отразено извършено от нотариуса действие по чл. 475 ГПК /отм/.
В случая, подписаният от нотариус нотариален акт съставлява официален документ, който не съдържа информация досежно изпълнение на императивно изискване по чл. 475, ал. 1 ГПК /отм./. Цитираната и приложена съдебната практика по отношение на този иск не е в посока, различна от приетото разрешение в конкретната хипотеза. От мотивите на решение № 1079/24.10.1991 г. на ВС е видно, че основният въпрос, по който съдът е изложил правни съображения е бил свързан с датата на подписване на нотариалния договор /преди явяването на лицата пред нотариуса/ и не е относим към законовите изисквания по чл. 475, ал. 1 ГПК /отм./. В решение № 13/1997 г. ВКС е взел отношение по чл. 476, б. ”а” ГПК , предвид липса на дата по отношение на нотариално удостоверяване за признаване на собственост по обстоятелствена проверка. В решението от 31.03.2006 г. по т. д. № 911/2003 г. на ВКС, ТК се обсъжда хипотезата за грешка в нотариалния акт при изписване годината и невъзможността подобна хипотеза да се обхване от чл. 472 ГПК /отм./, а Решение № 372/21.03.2006 г. по гр. д. № 2970/2004 г. на ІV г.о. на ВКС разглежда хипотеза на предявен срещу Министерство на правосъдието иск по чл. 49 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на действия на нотариус, които са били прогласени за нищожни.
Останалите две решения на ВКС са относими към приложението на чл. 472, във вр. с чл. 479 ГПК /отм./ и нямат отношение към приложението на чл. 475 ГПК /отм./. В представените решения на ВТАС и БАС се установява, че съдилищата разглеждат претенции по чл. 49 ЗЗД, насочени към Министерство на правосъдието, въз основа на представени в това съдебно производство на влезли в сила решения, с които са били уважени искове с правно основание чл. 472, във вр. с чл. 476 ГПК.
Във въззивните съдебни актове, освен позоваване на влезлите в сила решения, с които е констатирана нищожност на нотариални действия, не се съдържа тълкуване на съдържанието на законови норми, относими към въпросите за нищожността на удостоверяванията, а се обсъждат въпросите за вредите от подобни действия. В същото време по отношение на подобна фактическа обстановка, както в настоящия случая, е налице достъпна, публикувана практика на ВКС – Решение № 39/20.01.1999 г. по гр. д. № 841/1998 г. на V г. о., където се съдържат правни изводи на касационния съд досежно нищожност на нотариално действие, обоснована с отсъствие на изискване за валидност, съобразно чл. 475 ГПК /отм/. Разрешението на конкретния случай по въззивното дело, чието решение е предмет на проверка с оглед приложимост на 280 ГПК е в съответствие с цитираното по-горе решение на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решенията, на които касаторът се позовава, не могат да обосноват приложимост на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 229/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 937/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 229/05.03.2008 г. по в. гр. д. № 937/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: