3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.София, 20.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1117 по
описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите-П. срещу решение № 382 от 25.07.2012 г., постановено по в. гр.д. № 615 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 406 от 8.5.2012 г., постановено по гр. д. № 853 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия районен съд в частите, с които на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ е отменено уволнението на С. Р. Т., извършено със заповед № 10 от 9.01.2012 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Регионалната дирекция по горите е осъдена да му заплати 1 107,50 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 9.01.2012 г. до 26.04.2012 г.
Касаторът Регионална дирекция по горите-П. твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК- наличие на противоречива практика на съдилищата и противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Води ли до незаконосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1, т.2 от КТ обстоятелството, че в уволнителната заповед не е конкретизирано на кое от двете основания е прекратено трудовото правоотношение-поради закриване на част от предприятието, или поради съкращаване на щата?
Счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 565 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и на решение № 69 от 31.01.2001 г. по гр. д. № 1092/2000 г. на ІІІ ГО на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата С. Р. Т. счита, те тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът С. Т. е работил на длъжността „горски стражар”, когато със заповед № 10 от 9.01.2012 г. е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В исковата молба като пороци на прекратяване на трудовото правоотношение той е посочил, че няма реално съкращение в щата и не е извършен подбор. За да приемат, че уволнението е незаконосъобразно, съдилищата действително са се позовали на обстоятелството, че в уволнителната заповед не е посочено на кое от двете основания, предвидени в чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение. Това обаче не е бил единственият довод за незаконност на уволнението, възприет в обжалваното решение. Въззивният съд е констатирал също, че е недоказано както реалното съкращение в щата поради непредставяне на предходното щатно разписание, така и извършването на подбор по критериите, предвидени в чл.329 от КТ. Срещу правните изводи на въззивния съд по тези други установени пороци на прекратяването на трудовото правоотношение касаторът не е повдигнал въпроси, по които въззивното решение може да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено. Следователно отговорът на посочения от касатора въпрос в желания от него смисъл не би довел до отмяна на въззивното решение. Ето защо въпросът е без значение за изхода на спора по конкретното дело, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382 от 25.07.2012 г., постановено по в. гр.д. № 615 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: