Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1017_11_opr288_plus_propr.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 22.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1017 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. П. срещу въззивно решение от 29.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 258 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 19.02.2010 г. по гр.д. № 2595 /2008 г. на Хасковския районен съд, с което 1) е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място]” (взискател по изпълнително дело) и [фирма], [населено място] (длъжник по изпълнително дело) на основание чл.440,ал.1 ГПК отрицателен установителен иск, че вторият етаж от жилищна сграда в [населено място], подробно индивидуализиран в решението, върху който е насочено изпълнението по посочено изпълнително дело, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело [фирма], като неоснователен; 3) е уважен насрещен ревандикационен иск на [фирма] срещу жалбоподателя, с правно основание чл.108 ЗС за същия втори етаж от жилищна сграда в [населено място] и жалбоподателят е осъдена да заплати на двете дружества разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и обжалваемият интерес по всеки един от тях не е под 5,000 лева (данъчната оценка на имота е за 14,138.80 лева).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорният момент по исковете се свежда до титула за собственост; съдът е приел, че собственик на процесния имот е [фирма], а не ищцата, защото К. П. и [фирма] са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 22.02.2000 г. съдебно решение от 25.06.1999 г., с което е признато правото на собственост върху процесния имот на [фирма] (тогава с наименование [фирма]) по отношение на И. П. П., който е син и праводател на ищцата, който се е легитимирал като собственик по силата на договор с [община] за покупко-продажба от 02.10.1995 г., а с решението е установено, че праводателят му – [община] не е била собственик на имота. Въззивният съд, както и първоинстанционният, е проследил множеството сделки, извършени с процесния имот от И. П. след 02.10.1995 г. до сключването от ищцата на договор за имота на 07.04.2006, и в частност е установил, че след няколко сделки И. П. е придобил отново имота на 11.05.2001 г. и го е продал на 24.09.2003 г. на продавачите на ищцата, когато постановеното по отношение на него съдебно решение е било вписано (на 12.09.2002 г.).
Съдът е изложил мотиви за това, че ищцата К. П. не е собственик на имота, т.к. е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за това, че праводателят и И. П. не е придобил имота, т.к. неговият праводател [община] не е била собственик в момента, когато е сключила договор с него, поради което и И. П. не е прехвърлил собствеността на имота.
Жалбоподателят К. П. е извела материално-правни въпроси: за значението на вписването, за противопоставимостта на влязло в сила и невписано в срока по чл.115,ал.2 ЗС съдебно решение на трети лица и за противопоставимостта на по-късно вписан нотариален акт на по-рано вписан нотариален акт, по изведените въпроси твърди противоречие с три посочени съдебни решения.
Настоящият състав намира за основателен довода на насрещната страна [фирма], че въпросите за противопоставимостта не са обуславящи, доколкото изводите на съда по разгледаните искове по чл.440 ГПК и по чл.108 ЗС се основават на правилото на чл.298,ал.1 и ал.2 ГПК – страните в настоящия спор К. П. и [фирма], които спорят за правото на собственост върху процесния имот, върху който е насочено съдебно изпълнение и който се владее от К. П., са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязло в сила по отношение на [фирма] (тогава с наименование [фирма]) и на праводателя на К. П. – И. П. съдебно решение от 1999 г., че [фирма] (тогавашното наименование на [фирма]) е собственик на този имот, а праводателят на К. П. И. П. – не е. Ищцата К. П. не е трето лице, което по-рано от [фирма] да е придобило от същия собственик вещни права върху имота по смисъла на чл.113 и сл. ЗС, а е частен правоприемник по смисъла на чл.298,ал.2 ГПК.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора К. П. няма право на разноски. [фирма] иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но не е представил доказателства, е е направил разноски, нито списък за разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. [фирма] не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 258 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.