О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София 21.04.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 април 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 96/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от “У” ЕАД със седалище гр. С. чрез неговия изпълнителен директор С срещу определение № 1552/ 10.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1240/08 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 3* от 05.09.2007 г. по гр.д. № 1275/07 г. на Районен съд-Б. , с което е допуснато обезпечение на предявения от О. Б. срещу жалбоподателя иск за ревандикация, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № 5* в кв.3 в местността “С” в землището на с. Б., община Б., с площ от 15 183 кв.м. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въпросът за наличие на обезпечителна нужда е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Позовава се на определение от 20.04.2004 г. по гр.д. 256/04 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответната страна О. Б. не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І. г.о., като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК и е процесуално допустима.
Соченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно наличието на обезпечителна нужда като една от законовите предпоставки за допускане на обезпечението е съществен, но не може да се приеме, че в случая е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, защото преценката на съда за това дали ищецът ще бъде затруднен в осъществяването на правата си, се основава на конкретни обстоятелства, които са специфични за всеки отделен случай. Жалбоподателят не сочи факти, които са общи за настоящия казус и този, разрешен с определението на ВКС по гр.д. № 256/ 04 г., което представя. Основният довод в жалбата, с който се обосновава липсата на обезпечителна нужда за ищеца е, че не съществува опасност жалбоподателят да се разпореди с възбранения имот по време на процеса, защото като еднолично търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала, е включен в списък – приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на търговските дружества и следователно не е обявено за приватизация. Приложеното определение не касае допускането на обезпечение срещу търговски дружества от този списък. Отделен е въпросът, че при това положение наложената обезпечителна мярка с нищо не утежнява положението на жалбоподателя, тъй като нейното действие се изразява именно в забрана за разпореждане с възбранения имот.
По тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да се допуска да касационно обжалване.
Водим от гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1552/ 10.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1240/08 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: