ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206
София, 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание тридесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4731/2016 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
С определение №546/17.5.2017 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, ГК, IVг.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №6634/11.8.2016 г. по гр.д.№13743/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., 1I д гражданско отделение.
Със същото определение съдът е осъдил Н. Л. А. от [населено място] да заплати на [фирма] – С., деловодни разноски в размер на 1500 лева.
С молба, вх.№5761/23.5.2017 г. подадена от адв. В. Г. – процесуален представител на касационния жалбоподател и ищец Н. Л. А., е поискано изменение на горепосоченото определение в частта за разноските. Твърди се, че присъдените на ответника по молбата – ответник и по касационната жалба, разноски са прекомерно високи, с оглед извършените от адв. Ш. процесуални действия, тъй като предмет на делото е неоценяем иск и дължимото минимално адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на касационна жалба, съобразно разпоредбата на чл.9, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е 300 лева, а в настоящия случай е присъдени петорно по-висок адвокатски хонорар.Сочи се, че от материалите по делото е видно, че процесуалното представителство, осъществено от посочения адвокат се изразява в депозиране на отговор по касационната жалба, а производството не се отличава с такава правна и фактическа сложност., която да представлява основание за бъде ангажирана имуществена отговорност на страната, загубила делото за договорено е платено възнаграждение в петорно по-висок размер от предвидения законноустановен минимум. Сочи се и практика на ВКС – определение №206/17.12.2015 г. по гр.д.№4557/2015 г. на II г.о.
Ответникът в настоящото производство – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответника по нея намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна.
Обжалваното определение, в частта му за разноските е съобразено с установената съдебна практика. Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено до размера посочен в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, която регламентира правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай присъдените разноски на ответника по касационната жалба не са прекомерно високи. В писмения отговор е извършен анализ на делото. Взето е становище, както по касационната жалба, така и по изложението за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради това настоящият състав приема, че платеният адвокатски хонорар не е завишен, включително с оглед сложността на делото.
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.3, изречение първо, предложение ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№5761/23.5.2017 г., подадена от адв. В. Г., процесуален представител на Н. Л. А., за изменение размера на разноските, присъдени в полза на [фирма] – С., с определение №546/17.5.2017 г. по настоящото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: