О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206
гр. София, 11.03.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3457/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –жалбоподател на основание чл.613а ал.2 предл.3 ТЗ срещу решение №1417 от 01.07.2015 г. на САС по т.д. №1434/2015 г., с което е отмененено частично първоинстанционното решение №181, постановено на 04.02.2015 г.по т.д. № 4837/2012 г. на СГС, VІ-6 с-в само относно основанието за откриване на производство по несъстоятелност и началната дата като е обявена свръхзадължеността на [фирма] –гр. София с начална дата 31.12.2008 г. като решението е потвърдено в останалата част, с която се открива производство по несъстоятелност , длъжникът е обявен в несъстоятелност , дейността му е прекратена, наложен е общ запор и възбрана на имуществото и производството е спряно на основание чл.632 ТЗ.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
В писмен отговор на КЖ С. Д. П. чрез своя процесуален представител е изразил становище за липса на основание за допускане на касация. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се установява възникнало търговско правоотношение между молителят П. и ответното търговско дружество основано на предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот . Първата е изпълнила задължението си по договора като е заплатила дължимата сума от 38 000 евро, но ответното дружество не е изпълнило своето задължение за построяване и прехвърляне на правото на собственост в уговорения срок, поради което и при наличие на съответната договорна клауза за молителката е възникнало вземане за неустойка за забава, която не е заплатена след получаването на покана от страна на длъжника за това. Изследвано е финансовото състояние на дружеството –длъжник за периода 31.12.2008 г. 31.12.2011 г. на база съответните годишни баланси и анализа им в заключението на ССчЕ и е направен изводът, че дружеството е изпаднало в състояние на свръхзадълженост още към 31.12.2008 г.. Констатирана е липса на налични парични средства, с които дружеството разполага, с оглед заплащане на разноските по несъстоятелност и никой от кредиторите не е предвнесъл такива, въпреки дадената от съда по несъстоятелността възможност за това. С оглед последното, според въззивния съд правилно производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632 ТЗ, след като с обжалваното решение на първоинстанционния съд се открива производство по несъстоятелност , длъжникът е обявен в несъстоятелност, дейността му е прекратена, наложен е общ запор и възбрана на имуществото.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: дали вземането за неустойка, основано на неизпълнение на задълженията по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот представлява вземане по търговска сделка, при положение, че окончателният договор не е търговска сделка, съгласно правилото на чл.318 ал.2 ТЗ. Твърди се, че по този въпрос са налице основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК
Така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора по следните съображения:
В хода на процеса пред инстанциите по същество не е повдиган спор относно търговски характер на сделката, по която е възникнало вземането за неустойка на молителя във връзка с изключението по чл. 318 ал.2 ТЗ, според която не е търговска продажбата с предмет вещ за лично потребление с купувач физическо лице и съдът не е обосновал правните си изводи въз основа на формулирания от касатора правен въпрос. В същото време и при липса на оспорване, търговският характер на сделката следва от презумпцията на чл.286 ал.3 във връзка с ал.1 ТЗ относно това, че всяка сделка сключена от търговец и свързана с упражняване на това му качество е търговска. С оглед изложеното отговорът на подобен въпрос е без значение за изхода по конкретното дело, тъй като не би променил резултата по него.
В полза на ответника по КЖ С. Д. П. не следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, тъй като липсва отбелязване в приложения договор за правна помощ, че така уговореното възнаграждение е действително платено в брой-т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1417 от 01.07.2015 г. на САС по т.д./н/ №1434/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.+