О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1623 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. П. К., чрез адв. К. М. и адв. Д. Ф., срещу определение № 92/09.02.2018 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по гр.д. № 3542/2017 г. по описа на трето гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на Л. П. К. против решение № 592 от 18.04.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2185/2016 г. и образуваното по нея касационно производство е прекратено.
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и е срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото счита, че цената на иска е посочена от ищцата М. С. не в указания й първоначално едноседмичен срок, а след повторно оставяне на производството по нейната искова молба без движение, т.е. след преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК; посочената от страната цена на иска в размер на 4055,55 лв. е въз основа на данъчна оценка, която не е актуална, поради което и погрешно съдът се е позовал на представения документ при определяне цената на иска; по други две дела с предмет същия предварителен договор за замяна касационната инстанция не е намерила, че касационните жалби са недопустими, а е постановил определения по чл. 288 ГПК – по гр.д. № 1962/2014 г. на трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване, по гр.д. № 5246/2016 г. на четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване.
Насрещната страна М. Т. С., чрез адв. С. Н., е отговорила, че частната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното решение, срещу което е подадена върнатата касационна жалба, е постановено по иск за прогласяване нищожността на предварителен договор за замяна на Ѕ ид. от недвижим имот срещу движими вещи.
Сезираният с касационната жалба състав на ВКС установил, че посочената от ищцата М. С. цена на иска е в размер на 4 055,55 лв., което е половината от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на договора, представен от нея в изпълнение на дадени й указания от първостепенния съд по чл. 129 ГПК. При така установеното, съставът на ВКС намерил, че въззивното решение е влязло в сила, то е изключено от касационен контрол, на осн. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Ограничението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго.
В случая цената на иска е определена от първостепенния съд в процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК. Без значение за това какъв е размерът на иска, по който са се произнесли инстанциите по същество е дали ищецът е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, вкл. тези, свързани с цената на иска. Последното евентуално би имало значение за валидността на последващите процесуални действия на съда, вкл. за постановеното решение от първата инстанция, но не и за цената на иска. Другите доводи, развити в настоящата частна жалба не могат да бъдат предмет на проверка на този етап от развитие на съдебното производство. Незаявените в срок възражения срещу цената на иска, която е и реквизит на редовната искова молба, се преклудират. Спор не може да се повдига по-късно, включително и в касационна инстанция. Дори евентуалната промяна в условията или в законодателството не влияят върху вече определената цена, съответно родовата и функционална подсъдност на спора, съответно дължимите държавни такси.
Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимост и редовност. Грешните указания и последващо неправилно администриране от въззивния съд не може да дерогира изричното правило на чл. 280, ал. 2, т. 1, ГПК.
По настоящото дело е единствено от значение каква е цената на иска, по който се е произнесла въззивната инстанция с обжалваното решение, предмет на гр.д. № 3542/2017 г. по описа на ВКС III г.о. Без значение е, че по други дела пред ВКС относно същия предварителен договор, сезираните състави не са намерили пречка по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК за разглеждане на делото, а и няма данни по другите спорове каква е била цената, определена в сроковете по чл. 70 ГПК – до първото заседание по делото пред първа инстанция.
В заключение определението, предмет на настоящото производство, следва да бъде оставено в сила.
Частният жалбоподател следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 92/09.02.2018 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, по гр.д. № 3542/2017 г. по описа на трето гражданско отделение
ОСЪЖДА Л. П. К. да заплати на М. Т. С. сумата в размер на 400 лв., сторени разноски по настоящото делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: