О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София. 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4253/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 14 от 10.04.2008г. по в.гр.д. № 1706/2004г. с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ВК, ІІ „А” отд., № 190 от 21.04.2004г., постановено по гр.д. № 5483/1996г., с което е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на В. П. срещу П. Р. Р..
Ответникът по жалбата П. Р. Р. от гр. С. в представения от пълномощника му адв. М по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че окончателен договор не е бил сключен поради поведението на ищеца В. П. На 07.06.1995г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в гр. С., за сумата 1 500 000 лв. Преди предявяване на исковата молба и вписването й, с нот. акт № 70/96г. ответникът П. Р. дарил процесния апартамент на майка си К. С влязло в сила решение по гр.д. № 174/2005г. на ВКС, ІІ г.о., на основание чл. 135 ЗЗД, договорът за дарение е обявен за недействителен по отношение на В. П. Въз основа на представени по делото писмени доказателства и свидетелски показания съдът е приел, че в уговорения ден и час – 07.07.1995г., ответникът се явил при нотариус с всички необходими документи, включително внесена държавна такса за сделката, но ищецът В не се явил за извършване на продажбата и поради това окончателен договор не бил сключен. В заключение съдът е приел, че изправна страна по предварителния договор е продавачът П. Р. , а ищецът е неизправна страна, поради което е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска на различно основание от приетото от първоинстанционния съд, което според касатора го лишава от една инстанция по същество. Прилага съдебна практика. На следващо място моли съдът да допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречивото решаване на един и същи казус – по делото по чл. 135 ЗЗД съдът е приел, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, а по настоящото дело, че е неизправна страна.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като въззивното решение е съобразено с приетото в ТР № 1/2001г., ОСГК на ВКС относно дейността на въззивната инстанция. В т. 19 на посоченото тълкувателно решение са дадени указания, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато въззивната инстанция възприеме други фактически и правни изводи, въз основа на които потвърждава или отменя първоинстанционното решение и постановява друго по същество, това не съставлява лишаване от една инстанция, както твърди касаторът.
Не се констатира и твърдяното противоречиво решаване на един и същи материалноправен въпрос, което да обоснове допускане на касационно обжалване на решението. Двете дела са с различен предмет. С решението по иска по чл. 135 ЗЗД съдът е приел, че в това производство не може да се преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор – в случая дали страните продължават да са обвързани от предварителния договор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 14 от 10.04.2008г. по в.гр.д. № 1706/2004г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: