О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 18.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 515 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4520/23.06.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от Г. К. от гр. С., срещу въззивното решение № 40/18.04.2008 г. по в. гр. д. № 2078/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 209 ГПК е обезсилено първоинстанционното решение от 21.07.2007 г. по ф. д. № 56/2006 г. на Софийски градски съд, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК срещу търговско дружество ”Л” О. и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като неправилно било прието, че за ищеца /жалбоподател/ липсва правен интерес от заличаване на вписване в търговския регистър.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставки.
Според жалбоподателя, Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто е този за наличието или липсата на правен интерес при предявяване на установителен иск, който има за последица по чл. 498 ГПК /отм./ заличаване на вписване в търговския регистър, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид новото законодателно разрешение за вписване в електронен търговски регистър, воден от орган извън съдебната система.
Ответната по касационната жалба страна – “Л” О. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложеното от касатора основание и данните по делото – касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК за заличаване на вписани обстоятелства въз основа на решение на общото събрание на дружеството от 28.11.2001 г., поради тяхната недопустимост. Аргументацията на апелативния съд е основана на представени пред тази съдебна инстанция писмени доказателства за извършено със съдебен акт от 03.04.2006 г. заличаване на твърдяните обстоятелства по т. 4 от протокола на общото събрание от 28.11.2001 г. въз основа на влязло в сила на 24.11.2005 г. решение на САС по иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Липсата на правен интерес от предявяване, след заличаване на вписването, на иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ съдът е обосновал с правния ефект от иска по чл. 74 ТЗ и последиците му досежно вписани в търговския регистър обстоятелства, както и с регламентацията по ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изостяват едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В конкретния случай, определянето на правния интерес при иск за установяване недопустимост на вписване в търговския регистър не поражда затруднения при преценка с оглед установяване на целените правни последици от провеждане на подобен иск. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на процесуалните правила, регламентиращи изискването за интерес от провеждане на установителния иск, и в частност, на този по чл. 431, ал. 2 ГПК.
Неотносими са съображенията в изложението към касационната жалба, свързани с водене на търговския регистър от орган, извън съдебната власт, тъй като правилото на чл. 498 ГПК /отм./ е намерило разрешение и в чл. 30 от Закона за търговския регистър, като единственото различие е свързано с органа, който осъществява въз основа на представено влязло в сила решение на съда, заличаване на вписаното обстоятелство.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 40/ 18.04.2008 г. по т.д. № 2078/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: