О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 755 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4624/11.08.2008 г. – сигнатура на П. окръжен съд, депозирана от „А” О. гр. П., срещу въззивното решение № 237 от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 236/2008 на П. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са били уважени искове с правно основание по чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, свързани с неизпълнение по договор за поръчка от 16.08.2002 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд изобщо не е обсъдил и не се е произнесъл по доводите на “А” О. за приложение на общата погасителна давност, тъй като процесният договор бил сключен на 16.02.2002 г., а исковата молба е депозирана на 21.04.2007 г. Развиват се и съображения за отсъствие на анализ на характера на договора и неотчитане на неговите специфики.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно по отношение приложението на общата петгодишна погасителна давност, предвид направено възражение за погасяване на вземане по договор, както и по въпросите, свързани с преценка на характера на процесния договор и от тук – за правата и задълженията на страните по договора и тяхното изпълнение /неизпълнение/.
Поддържа се, че цитираните въпроси са решени в отклонение от практиката на ВКС. (ВС), като се цитират Решение № 220/27.01.1969 г. по гр. д. № 2209/1968 г. на І г. о. на ВС. и П. № 3/20.03.1973 година по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по касационната жалба “Ник” ЕО. гр. С., в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като е определил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
С. постановеното от П. окръжен съд въззивно решение е прието, че жалбоподателят “А” О. дължи на “Ник“ ЕО. , гр. С. уговорените по договор за поръчка от 16.08.2002 г. суми , тъй като “Ник“ ЕО. е изпълнил задълженията си по договора, свързани с приватизационна процедура, подготовка и изготвяне на проекти за документи, както и последващи действия по отразяване в търговския регистър и привеждане на дружествената книга в съответствие със сключената приватизационна сделка. Въззивната инстанция е приела, че процесният договор не е за изработка, а за поръчка, като е преценила, че страните са уговорили плащане на възнаграждението на части и то на различни падежи съобразно т. 4.1 от договора, в това число и факта, че по-голямата част от уговореното възнаграждение е било платено преди завеждане на исковата молба, поради което е останала за издължаване сумата от 300 лева, която съобразно чл. 4.1 б. ”г”от договора е била дължима в деня на привеждане на книгата на дружеството в съответствие със сключената сделка.
По отношение на направено възражение от ответника /жалбоподателя/ за погасяване по давност на главницата, П. окръжен съд е изложил мотиви за приложение на общата петгодишна погасителна давност, която, според съда, не е изтекла предвид момента на изискуемост на вземането и датата на депозиране на исковата молба /възникване на договорното задължение – 16.08.2002 г.; 21.04.2007 г. – датата на депозиране на исковата молба./
Неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е постановено в разрез с установената практика на Върховния съд по отношение института на погасителната давност. В изложението по чл. 280 ГПК жалбоподателят неточно посочва, че изискуемостта е настъпила на 16.02.2002 година, тъй като процесният договор е подписан на 16.08.2002 г. и от този момент насетне би могло да се преценява изпълнението на договорните задължения и съответно прилагането на института на погасителната давност. В тази връзка за прецизност следва да се отбележи, че въззивният съд неточно е определил началото на теченето на срока, предвид различните моменти за изискуемост на отделните пера от определеното възнаграждение по чл. 4.1 от договора.
В случая, съобразно чл. 4.1, б ”г” ГПК, вземането за сумата 300 лева е станало изискуемо не от датата на подписване на договора, а от момента на привеждане на книгата на дружествените дялове в съответствие със сключената сделка /след януари 2004 г./. Цитираното решение № 220/27.01.1969 година по гр. д. № 2209/1968 г. на ВС. , І г. о. е неотносимо, тъй като в него се обсъждат въпросите, свързани с прекъсване на давността при хипотеза на признаване на задължение, а по в. гр. д. № 236/2008 г. на П. окръжен съд подобен въпрос не е бил повдиган и поради това не е намерил коментар в обжалваното въззивно съдебно решение.
Неотносимо е и посоченото в изложението П. № 3/29.03.1973 г. на Пленума на ВС. , тъй като в него се обсъждат въпросите по чл. 87 ЗЗД, свързани с разваляне на договорите .
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно спецификите на договора за изработка и отликите му от договора за поръчка, както счита касаторът. Не се налага и дефиниране на правните понятия в цитираните законови текстове и определяне на точното им съдържание или съответно изоставяне на утвърдено разбиране в посочената насока, предвид маркирането от жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преценката за допустимост на жалбата по приложно поле се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити по отношение на позоваването на т. 3 на чл. 280 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от П. окръжен съд въззивно решение № 237/ 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 236/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №237 от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № 236/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: