О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 12.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3588/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6709/11.5.2017 г., подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на ищеца Н. М. Н. от [населено място], против въззивно решение №V-18/09.3.2017 г. по гр.д.№1047/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение №46/07.3.2016 г. по гр.д.№531/2015 г. по описа на Поморийския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Н. против Р. В. Б., А. Л. П. и К. Д. К., за солидарно заплащане на сумата 5100 лева, представляваща част от общо дължимо обезщетение в размер на 800000 лева за неимуществени вреди, причинени от ответниците на ищеца чрез действия по изготвяне и представяне пред съда но НЧХД №1240/2005 г. и 2825/2005 г. на Варненския районен съд на съдебнопсихиатрични експертизи, със заключенията , по които отправили спрямо ищеца неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения, които за периода от 30.01.2007 г. до 30.6.2009 г., продължили съвместно ежедневно да разпространяват в обществото, а именно, че: 1. „Циганката“ С. А. Х. била психично болна и невменяема. 2. Причината за психичната болест и невменяемост били психически тормоз, нанесен й от ищеца Н. в хода на няколко съдебни дела. 3. С. Х. се страхувала, че ще бъде убита от ищеца, както и претенциите за заплащане на законна лихва, като производството е прекратено по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 2000 лева.
Въззивният съд е приел, че „първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията, изложени от съда също следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл.146, чл.147 и чл.148 НК. При обида изпълнителното деяние може да се осъществи чрез различни действия – говорене (словесно изразяване) или чрез извършване на друго действие. Същото следва да е насочено срещу честта и достойнството на пострадалия. При клевета се осъществява разгласяване – довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство, което не е вярно.
В Решение № 172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014 г., II н. о., НК, ВКС е пояснил: „При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване на нейната истинност“.
От казаното, съпоставено с установените по делото факти, въззивната инстанция намира, че в случая по отношение на ищеца Н. не са изречени обидни думи и/или изрази и не са извършени неприлични жестове. Показанията на св. Г. съдът кредитира с резерви. На първо място, свидетелят заявява, че познава и тримата ответници и разпознава в тях лицата, извършили експертизите. Но от самите експертизи се установява, че ответницата К. К. не е част от състава на тези експертизи. Това само по себе си дискредитира показанията на този свидетел. На второ място показанията му не се покриват с тези на св.Н., която също като очевидец заявява че е присъствала на заседанията и е чакала пред залата преди това. Според свидетелката отв.Б. се държала арогантно с ищеца. Но такива подробни детайли за поведението на ответниците тази свидетелка не изнася. На трето място според св.Н. в експертизите пише че адв. Н. се заканвал да убие Х., което при прочита на експертизите не се установява. Четвърто, и двамата свидетели са сътрудници с ищеца, респ. – в служебна зависимост, поради което показанията им могат да се квалифицират като заинтересовани.
От казаното, съпоставено с установените по делото факти, въззивната инстанция намира, че в случая по отношение на ищеца Н. не са изречени клеветнически твърдения и не е осъществено разпространяването им от страна на ответниците.
Както вече е имала повод да разясни касационната инстанция в Решение №75 от 12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о. „…позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“.
В настоящия случай от съдържанието на извършените от ответниците съдебно – психиатрични експертизи не се установява името на ищеца да е посочено в тях. Не са налице твърдения, изводи и заключения, че ищецът е оказвал психически тормоз върху С.Х., в следствие на който същата е заболяла от посоченото в експертизата заболяване. Напротив – вещите лица заключават, че проблемите датират от 1986г. след претърпяна трудова злополука, а диагнозата относно психическото заболяване е поставена през 2002г. Вещите лица са изложили хронологията на проведените по отношение на С.Х. медицински обследвания, освидетелствания, поставени диагнози и са цитирали употребените от нея думи и изрази. Но дори и в цитатите липсва името на ищеца.
Тук следва да се каже, че дори освидетелстваната да беше посочила персонално името на ищеца, обвинявайки го за страданията си, то при липса на констатация, респ. – заключение на експертизата, че поведението на ищеца е довело до психичното разстройство и невменяемостта й, не може да се приеме че са налице клеветнически твърдения спрямо ищеца.
Само по себе си заключението на вещите лица за невменяемост на освидетелстваното лице не съставлява клеветническо или обидно твърдение спрямо ищеца, доколкото не касае нито пряко, нито косвено неговата личност. Обстоятелството, че по други дела също са извършвани съдебно – психиатрични експертизи, дали заключение за вменяемост, не променя горния извод, т.к. и от процесните по настоящото дело експертизи е видно, че заболяването преминава с периоди на ремисия и на тежки депресивни епизоди. Следователно за всяко отделно деяние биха могли да са налице, респ. – да липсват предпоставки за ангажиране наказателната отговорност на С.Х., в зависимост от това в какъв период от заболяването ги е осъществила.
На последно място, от данните и доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответниците са разпространили своите заключения, а още по-малко, че това е станало сред широк кръг от субекти, в т.ч. физически лица, политически партии, държавни и европейски институции. В тази връзка свидетелските показания съставляват предположения и лични изводи и оценки на свидетелите, а не свидетелство за конкретни факти.
Въззивната жалба срещу решението, в частта, с което е прекратено производството по иск за имуществени вреди, е неоснователна; решението е правилно и законосъобразно. Съдът е констатирал направеното от страната изрично изявление пред РС Провадия, че искът е предявен само за неимуществени вреди. Поради това и доколкото такава претенция се е съдържала в исковата молба, правилно и законосъобразно е прекратил производството по отношение на нея.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Нищожно ли е съдебно решение, което е постановено от незаконен състав ?, 2. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане до касационно обжалване обстоятелството, че при грубо нарушение на задълженията на въззивния съдебен състав да установява обективната истина залегнала в чл.10 ГПК, чл.7 ЗСВ и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл.6, ал.1, и чл.13 от ЕКЗПЧОС, въззивният съдебен състав демонстративно не е събрал доказателствата, за които своевременно са предявени от ищцовата страна доказателствени искания във въззивната жалба и които ако бяха приети щяха да доведат до коренно противоположни фактически и правни изводи ?, 3. Длъжен ли е българският държавен съд да уважи деликтен иск, чрез който несъмнено се доказва, че в процесния сложен, комплексен и многоаспектен деликт се установява, че са разпространявани неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения чрез различни способи на „активно мероприятие“, така че да са практически разпространени сред огромен и неограничен кръг от хора и несъобразяването на визираните обстоятелства от въззивния съд, представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание ?, 4. Допустимо ли е ответникът по гражданско дело грубо да нарушава своите основни задължения и да упражнява процесуални права при налагане на истини пред съд, включително при извършване на деликти, включително и на обстоятелства на въззивния съд, представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание ?, 5. Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивния съд съвсем невярно неправомерно и необосновано твърди, че обжалваните и реално неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, уж не били позорни и унизителни ?, 6. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав изцяло е игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачил и извращавал, с цел да създаде псевдомотиви за неверните фактически и правни псевдоизводи ?, 7. Неизпълнението на задълженията на съдебния състав по реда на чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички доводи на ищцовата страна изложени във въззивната жалба и да изясни кои от тях приема и кои не, и каква причина, както и да обсъди всички доказателства по делото представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване ?, 8. Неизпълнението на българската държава да осигури независим и безпристрастен съд по смисъла на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС, представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване ?, 9. Представлява ли както основание за допускане до касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивния съдебен състав не е отчел обстоятелството, че измежду елементите на процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт, са и клеветническите твърдения, което не е отчетено от въззивния съдебен състав, нито спецификата на клеветническите твърдения, нито редът на тяхното доказване ?, 10. Неизпълнението на основни задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, както и от международното право(ЕКЗПЧОС) представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване?,
По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси:
1.Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че въззивния съдебен състав демонстративно не е събрал доказателствата, за чието събиране ищцовата страна своевременно е предявила доказателствени искания, както в исковата молба, така и във въззивната жалба, но доказателствата демонстративно не са събрани, а след това по изключително циничен начин въззивният съдебен състав неправомерно отхвърля предявения деликтен иск, като твърди, че уж не били „доказани“ точно тези обстоятелства, за чието доказване ищцовата страна своевременно е предявила доказателствени искания, но самият въззивен съд не е събрал необходимите за доказването им доказателства ?, 2. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване , че въззивният съдебен състав нарушава императивната правна норма на чл.3 ГПК ?3. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, че въззивният съдебен състав игнорира и не присъжда обезщетение за тази част от деликтите, състояща се от множество деяния, представляваща „активно мероприятие“, чрез които са разгласени от разпространители от ответното търговско дружество, респ. лица, на които е възложена „работа“ по смисъла на чл.49 ЗЗД, процесните гнусни, неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, включително и по отношение на всеки от основните способи на разпространяване ?, 4. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че преследвайки престъпна цел да манипулира делото в интерес на ответното търговско дружество, въззивният съдебен състав е игнорирал основните доказателства по делото ?, 5. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, че преследвайки престъпна цел да манипулира делото в интерес на търговското дружество, въззивният съдебен състав е изопачил и извратил показанията на свид.Н.Г. и свид. Г. В. ? 6. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав, извършвайки престъпна злоупотреба с власт, с цел да избави ответното търговско дружество дори от следващата му се гаранционно-деликтна отговорност, е вписал в обжалваното позорно въззивно съдебно решение неверни твърдения, които коренно противоречат дори на самопризнанията на преки извършители по смисъла на чл.175 ГПК, както и на сключените от самите деликвенти съдебни спогодби ? 7. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивния съдебен състав, преследвайки престъпна цел да избави ответното търговско дружество от следващата му се гаранционно-обезпечителна отговорност е вписал в обжалваното позорно въззивно решение невярното твърдение, че едва ли не от процесния деликт не били произтекли вреди, въпреки че причинените огромни и непоправими вреди се доказват по несъмнен и категоричен начин от показанията на св.Н.Г. и свид. Г. В. ? 8. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че едва ли не свидетелите не излагат конкретни факти от живота на ищеца и не непосредствени впечатления, въпреки че видно, особено от показанията на свид. М. М. и свид. Г. В., че са изброени съвсем конкретни впечатления от разговори както с ищеца, така и с конкретни хора, на които са станали достояние разпространените от ответниците твърдения ? 9. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че въззивното съдебно решение е постановено от незаконен състав ? 10. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че съдебния състав незаконосъобразно извършва отказ от правосъдие с псевдоаргументи, изходящи от процесуално поведение на първоинстанционния съд ? 11. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че в нарушение на основния принцип на правото съдебния състав черпи права за ответниците именно от собственото си противоправно поведение ?, 12. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, че въззивния съд не е изготвил пълен доклад по смисъла на чл.146 ГПК, не е конкретизирал пълния предмет на доказване по делото ? 13. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване че въззивният съд изобщо не е обсъдил по реда на чл.236, ал.3 ГПК основния довод във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено от незаконен състав ? 14. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивния съд грубо е нарушил чл.236, ал.2 ГПК като не е обсъдил основни доводи за извършени от първоинстанционния съд нарушения на правото на ЕС и на международното право ? 15. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивния съд неправомерно е потвърдил неправомерното решение на първоинстанционния съд ? 16. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивното решение не е мотивирано и съдът се позовава единствено на голословни декларации ? 17. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че въззивния съд е написал, че почти всички твърдения били „оценъчни съждения“ и не следвало да се доказват ? 18. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, подобно устно разпространяване на „клеветнически оценки“, съдържащи единствено неверни, позорни , клеветнически и обидни твърдения, и длъжен ли е съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди ? 19. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че съдът грубо е нарушил първичното право на ЕС в лицето на чл.1 от ХОПЕС ? 20. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че съдът е нарушил първичното право на ЕС в лицето на чл.20 и чл.21 от ХОПЕС ? 21. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че съдът в нарушение на чл.5, ал.2 от Конституцията на РБ грубо нарушава чл.32, ал.1 от същата ? 22. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че съдът в нарушение на чл.5, ал.2 от Конституцията на РБ е нарушил правната норма на чл.39, ал.2 от същата ? 23. Длъжен ли е българският съд, съобразно принципа на непосредствена приложимост на принципа на примат на правото на ЕС да приложи правната норма на чл.47, ал.ал.1 и 2 от ХОПЕС ? 24. Правните норми на правото на ЕС дерогират ли правните норми на българското национално право, които им противоречат и неспазването на принципа за примат на правото на ЕС над националното право представлява ли касационно отменително основание, както и основание за допускане на касационно обжалване ? 25. Правната норма на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ означава ли, че чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС дерогира всички правни норми на вътрешното право в България, които му противоречат и неспазването на това основно правно положение представлява ли основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване ? 26. Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване поведението на въззивния съд, с което при грубо нарушение на правото на Европейския съд в лицето на чл.47 от ХОПЕС демонстративно не е осигурено на ищеца ефективно право за защита пред съд, но и грубо е погазено това му право ?
Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се прилагат 22 съдебни решения.
Ответниците по касация Р. Б., К. К. и А. П., посредством процесуалния си представител адв. Н. Ч., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответниците по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима. Обжалваното решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първата група от десет въпроса: Същите представляват касационни оплаквания, което визира правилността на обжалвания съдебен акт, и което може да бъде проверено едва, когато решението бъде допуснато до касационно обжалване. Цитирането на съдебна практика води до извод за позоваване на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, но това не е достатъчно за да се приеме, че поставените въпроси сочат на допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
По втората група от 26 въпроса, касационният жалбоподател се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без обаче да обоснове хипотезата на цитираната правна норма с оглед т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и разясненията към нея.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация по 200 лева на всеки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-18/09.3.2017 г. по гр.д.№1047/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Р. В. Б., със съдебен адрес: адв. Н. Ч. – [населено място], ул.“Д-р П.“ №68, ет.2, сумата 200/двеста/ лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на А. Л. П., със съдебен адрес: със съдебен адрес: адв. Н. Ч. – [населено място], ул.“Д-р П.“ №68, ет.2, сумата 200двеста/ лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на К. Д. К., със съдебен адрес: със съдебен адрес: адв. Н. Ч. – [населено място], ул.“Д-р П.“ №68, ет.2, сумата 200/двеста/ лева – деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: