О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 26.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2096 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 242 от 21.01.2016 г. по ч. гр.д. № 5575 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено определение от 29.09.2015 г. по гр.д. №4043 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., I-17 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Ответниците по жалбата В. П. К. и частният съдебен изпълнител В. Л. я оспорват и молят да не се допуска касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частният жалбоподател е предявил срещу пълномощника на взискателите и срещу частния съдебен изпълнител В. Л. установителен иск за недължимост на претендираните по изпълнително дело № 20127800400607 суми с твърдението, че лицето, в чиято полза е изпълнителният лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение/Р. А./А./ е починало осем години преди това. Посочил е, че в този случай делото, приключило с осъдителното решение срещу него, е водено от името на несъществуващ правен субект-починалата преди това ищца. Съдилищата са приели, че така предявеният иск е недопустим съгласно чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като ищецът се позовава на факти, настъпили преди, а не след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Софийският градски съд е добавил също, че пълномощникът на взискателите не е легитимиран да отговаря по такъв иск. С оглед мотивите на съдилищата частният жалбоподател е повдигнал следните въпроси, които според него обуславят изхода на спора за допустимостта на предявения иск и са от значение за точното прилагане на закона:
1. Разполага ли длъжникът във висящо изпълнително производство с право на иск за установяване неспазването от съдебния изпълнител на императивните правила на чл.426, ал.1 и чл.429, ал.1 от ГПК?
2. Как следва да се квалифицира такъв иск-като иск по чл.124 от ГПК или чл.439, ал.2 от ГПК с оглед прилагане изискванията на разпоредбата на ал.2 на чл.124 от ГПК, обуславяща допустимостта на иска?
3. Притежават ли качеството на правоприемник по смисъла на чл.429, ал.1 от ГПК наследниците на посоченото в изпълнителния лист като взискател лице, ако посоченият взискател е починал преди датата на приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а наследниците не са конституирани като правоприемници по реда на чл.227 от ГПК в това производство?
Настоящата инстанция констатира, че способите за защита на длъжника срещу принудителното изпълнение на влязло в сила съдебно решение са достатъчно пълно изяснени в правната теория и съдебната практика. Исковият път на защита е единствено отрицателният установителен иск по чл.439, ал.2 от ГПК, който може да се основе само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това ограничение произтича от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като фактите, осъществили се преди това са преклудирани съгласно чл.299 от ГПК/решение № 198 от 5.5.2011 г. по гр.д. № 4864/2008 г. на Второ Г.О на ВКС, А. М., О.С., В.П., Р. И. „Българско гражданско процесуално право”. Девето преработено и допълнено издание от 2012 г., стр.1149/. В останалите случаи искът на длъжника е недопустим. Ако изпълнителното основание е порочно, длъжникът трябва да използва друг способ, за да постигне унищожаването му. Когато се касае за влязло в сила съдебно решение, неговият порок може да бъде отстранен само по реда на отмяната-чл.303 и чл.304 от ГПК/ А. М., О.С., В.П., Р. И. „Българско гражданско процесуално право”. Девето преработено и допълнено издание от 2012 г., стр.1154/. Съдебното решение, постановено при участие на страна, която не е имала правосубектност, е процесуално недопустимо, но ако е влязло в сила подлежи на изпълнение/решение № 86 от 3.4.2015 по гр.д. №5563/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
В обобщение длъжникът, срещу когото се изпълнява влязло в сила съдебно решение, няма на разположение иск по чл.439 от ГПК, основан на обстоятелството, че другата страна в процеса е не е имала правосубектност. Той може евентуално да се защити по пътя на отмяната, ако е налице някое от основанията по чл.303 от ГПК, на които да се позове. Срещу допуснатите от съдебния изпълнител процесуални нарушения длъжникът може да се защити посредством обжалване на неговите действия или чрез ангажиране на отговорността му за вреди, но не и чрез установителен иск за недължимост на вземането по чл.439 от ГПК. В този смисъл са дадените от въззивния съд отговори на поставените от касатора въпроси, които отговарят на приложимите процесуални норми и на практиката на ВКС. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора частният жалбоподател дължи на ответниците по жалбата по 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 242 от 21.01.2016 г. по ч. гр.д. № 5575 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. П. К., [ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на частния съдебен изпълнител В. Л. сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: