О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
гр.София, 30.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 87/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Г. Ш. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 99658 от 07.11.2011 год. срещу въззивното решение от 28.06.2011 год. по гр.дело № 8809/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което: а/е обезсилено като недопустимо решението от 07.01.2009 год. по гр.дело № 5185/2008 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу Г. Г. М. ЕГН [ЕГН] по гл.38а ЗЖСК за предаване на фактическата власт върху апартамент № *, [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и 8, със застроена площ * кв.м. и е прекратено производтсвото спрямо този ответник и б/ е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на касатора по чл.38а ЗЖСК срещу Г. Г. М. ЕГН[ЕИК] за предаване на фактическата власт върху посочения по-горе апартамент.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/следва ли съдът да се произнесе по всички доводи на страната, когато тя осъществява процесуалните си права в условията на право, възникнало на няколко правни основания, възникнали при евентуалност?; ищецът/касатор/ поддържа тезата, че е придобил качеството на член-кооператор на самостоятелно правно основание; б/ограничават ли се правата на страната, ако след приключване на заседанието и обявяване на делото за решаване, е поискала отмяна на хода по същество и е представила писмени доказателства от съществено значение за спора, за което е заплатила и съответната държавна такса? в/налице ли е съществено процесуално нарушение в случай, че съдът е тълкувал превратно доказателствата, които са неверни и в противоречие с действителната фактическа обстановка?
К. представя: определение № 1210 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 968/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., определение № 423 от 03.05.2011 год. по гр.дело № 1370/2010 год. на ВКС, І г.о., решение № 9778 от 09.11.2005 год. по адм.дело № 4538/2005 год. на ВАС, І отд., решение № 8431 от 31.07.2006 год. по адм.дело № 336/2006 год. на ВАС, І отд., решение № 155 от 19.04.2001 год. по гр.дело № 64/2001 год. на ВКС, 5-чл.състав, решение № 1880 от 02.02.2000 год. по гр.дело № 783/1999 год. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 8402 от 29.12.2000 год. по адм.дело № 5023/2000 год. на ВАС.
Ответникът по касация Г. Г. М. ЕГН [ЕГН] е на становище, че не са налице изискванията за допустимост на касационното обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че макар и при предявяване през 1999 год. на иска на Н. П.-Ш. по чл.38а ЗЖСК срещу Г. М., роден 1938 год., за същия апартамент № 51, само ищцата да се е легитимирала като член-кооператор за разпределеното й жилище, влязлото в сила решение по гр.дело № 4922/2002 год. на СРС, 49-ти състав за отхвърляне на иска, има сила на пресъдено нещо и за П. Г. Ш./сега касатор/, тъй като същият твърди, че е частен правоприемник на правата на съпругата си по членственото правоприемство с Ж.”Български художник”. Прието е, че след като в хода на гр.дело № 4922/2002 год. на СРС, 49-ти състав е настъпило частично правоприемство съгласно чл.11 и чл.16 ЗЖСК, влязлото в сила решение, с което на съпругата му е отречено правото й на член-кооператор, обвързва П. Ш. и искът му срещу Г. Г. М., роден 1938 год. е недопустим съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./.
Искът срещу Г. Г. М., роден 1964 год. е намерен за неоснователен, като е прието, че не е доказано този ответник да упражнява фактическа власт върху процесния апартамент, за който било установено да е идентичен с разпределения на ищеца/касатор/ като съкооператор с Н. П.-Ш.. В. съд е отказал да кредитира показанията в противен смисъл на свидетеля М./член-кооператор и участник в действия по предупреждения спрямо М. да напуснат жилището/, а от показанията на свидетеля В. е приел, че от тях не се установява жилището да се ползва от Г. М.-син, тъй като свидетелят заявил, че не е виждал последния и не може да се приеме, че го идентифицира.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Определенията на състави на Върховния касационен съд по чл.288 ГПК не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото в това производство се извършва преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, представляваща специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, при която не се разрешава правния спор, а се прави само селекция на касационните жалби по посочените в процесуалния закон критерии. Ето защо, представените от касатора определение № 1210 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 968/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 423 от 03.05.2011 год. по гр.дело № 1370/2010 год. на ВКС, І г.о. не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС, понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Когато формираната по административни дела практика обхваща и гражданскоправни въпроси, при наличието на противоречива практика на административните съдилища и на гражданските съдилища по приложението на една и съща гражданскоправна норма, редът за уеднаквяване на практиката е по чл.124, ал.2 ЗСВ-чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС. Предвид на това, не може да се преценява дали е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК между обжалваното въззивно решение и решенията на Върховния административен съд № 9778 от 09.11.2005 год. по адм.дело № 4538/2005 год., № 8431 от 31.07.2006 год. по адм.дело № 336/2006 год. и № 8402 от 29.12.2000 год. по адм.дело № 5023/2000 год. на І отделение.
Решение № 155 от 19.04.2001 год. по гр.дело № 64/2001 год. на ВКС, 5-членен състав е неотносимо към настоящия казус. Предмет на решението е била частна жалба срещу определение за спиране на производството на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, с което е било прието, че съществува връзка на преюдициалност между иск за отмяна на дарение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД и насрещен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на това дарение поради абсолютна симулативност.
Н. е и решение № 1880 от 02.02.2000 год. по гр.дело № 783/1999 год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение и касае приложението на разпоредбите на чл.72, ал.1 и 4, чл.225, л.1, чл.328, ал.1, т.10 и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Липсват предпоставки и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
„Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не твърди, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /приложението на чл.1, чл.16 или чл.38а ЗЖСК/, а най-общо поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, и по-конкретно: съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се според него, в непроизнасяне на съда по всички поддържани при евентуалност доводи на страната относно право, възникнало на няколко правни основания; отказ да се уважи искане за отмяна на хода на делото по същество, след като страната е представила писмени доказателства от съществено значение за делото и превратно тълкуване на доказателствата и изопачаване на данните от тях с приемане на факти, които са неверни и в противоречие с действителната фактическа обстановка. Въпреки, че в изложението се твърди, че „жалбата повдига пред ВКС спор по въпрос, разрешаващ и уреждащ формиращ еднообразна съдебна практика материално-правен въпрос, свързан с тълкуването на Закона за жилищностроителните кооперации и Закона за собствеността”, такъв материалноправен въпрос не е формулиран, поради което липсва основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доводите в т.1 и т.2 на раздел ІІ от изложението също не обосновават наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване, а касаят правилността на въззивното решение. По тях Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, обаче такава липсва и жалбата не следва да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, а касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация Г. Г. М. разноски за настоящото производство в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.06.2011 год. по гр.дело № 8809/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение по жалба вх.№ 99658 от 07.11.2011 год.
Осъжда П. Г. Ш., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4-адв.А. И., да заплати на Г. Г. М., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, адв.Д. Д., сумата 500/петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/