2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
София01.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1959/2014 година
Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.1, чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. М., срещу решение № 106 от 31.03.2014 г. по в.гр.д. № 71/2014 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 2 от 02.01.2014 г. по гр.д. № 348/20134 г. на Районен съд – Смолян за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи по заповед за изпълнение на парично задължение № 3150/12.06.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 4835/2012 г. на Районен съд – Бургас сумата в общ размер 7 568.54 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2 791.47 лв., от подаване на заявлението, както и 501.37 лв. – разноски.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му, а приложното поле на касационно обжалване е основано на посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. С., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни граждански цена с цена на иска до 5 000 лева, а по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.424, ал.1 ГПК, с което се оспорват вземанията, предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК и влязла в сила заповед за изпълнение, поради твърдяни новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които според ищеца/сега касатор/ не са могли да му бъдат известни в срока по чл.414, ал.1 ГПК. Цената на всеки един от тези искове е посочена и в самата заповед за изпълнение и тя е както следва: 2 791.47 лв. – дължима такса за поддръжка за 2011 г. за вила № 6 от Апартхотел”Ф. нук”; 439.14 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.11.2010 г. до 07.06.2012 г.; 2 791.47 лв. – дължима такса за поддръжка за 2012 г. за вила № 6; 150.71 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2011 г. до 07.06.2012 г.; 1 395.75 лв. – неустойка за неплатена такса за поддръжка за 2012 г. , ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на заявлението до изплащането им. Предвид цената на отделните искове, по които е постановено въззивното решение, то е извън обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Неточните указания на въззивния съд за възможността за касационно обжалване не създават за страната процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.1, срещу решение № 106 от 31.03.2014 г. по в.гр.д. № 71/2014 г. на Окръжен съд – Смолян.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: