О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София,03.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Н. ч. т. д. №113 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. срещу определение от 24.10.2018г. по ч.гр.д. №4811/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 04.09.2018г. по гр.д.№16359/2017г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, като нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Поддържа, че съдът е дал неправилна квалификация на предявения от нея иск, като е обсъждал неоснователно обогатяване, а е посочил като правно основание чл.424 от ГПК. Твърди, че определението е недопустимо и поради това, че не се основава на фактите и твърденията по делото. Също счита, че определението е очевидно неправилно, доколкото правен интерес от предявяването на осъдителен иск винаги е налице.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд е разрешил въпроса относно възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на разваляне на договор в отклонение от разясненията в т.4 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Също поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Изменение на иска ли съставлява включването на нови искови претенции, при условията на евентуалност, по време, когато исковата молба е без движение и препис от нея не е връчен на ответника? 2.Допустимо ли е съединяване на нов иск, при условията на евентуалност, след подаване на исковата молба в съда? Поставя като значим за точното прилагане на закона и развитието на правото и въпроса за допустимостта на осъдителните искове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д.№16359/2017г. на Софийски градски съд, І г.о., 10 състав, е образувано по предявен от С. Г. С. против „Уникредит Булбанк“ АД иск за заплащане на обезщетение за вреди от деликт вследствие нередовно водене на счетоводството на ответника и неправилно обявяване на кредита й за предсрочно изискуем, в размер на 200 000 евро, от които 170 000 евро предсрочно изискуема главница и 30 000 евро възнаградителна лихва. С разпореждане от 02.10.2017г. съставът на Софийски градски съд е върнал исковата молба, като е приел, че искът е недопустим, тъй като изложените в исковата молба твърдения не могат да обосноват възникването на претендираното от ищцата право. Също е изтъкнал, че предявяването на деликтен иск за вземане, съществуването на което е признато с влязъл в сила акт, представлява заобикаляне на процесуалните правила за защита срещу заповед за изпълнение.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, въззивният съд е споделил извода, че при въведените от ищцата твърдения се касае за оспорване на дължимостта на вземанията по издадената в полза на ответника и влязла в сила заповед за изпълнение и искане за връщане на събраните суми. Посочил е,че такова оспорване ищцата може да извърши само по реда на чл.424 от ГПК, включително и като предяви осъдителен иск за връщане на принудително събраните от нея суми. Приел е, че предявеният осъдителен иск е такъв, но в конкретното производство не са налице предпоставки за неговата допустимост, тъй като ищцата не твърди новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение.
Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението и разпореждането, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното определение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо.
Обжалваното определение е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на постановения от първоинстанционния съд акт, с частна жалба срещу който е бил сезиран от надлежна страна в установения от закона срок. Направените от въззивния съд изводи за правната квалификация на предявения иск касаят правилността на определението му, постановено в производството по чл.274 ал.1 от ГПК
Първият формулиран от частната касационна жалбоподателка въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК не съответства на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото въззивният съд изобщо не е обсъждал в мотивите си съществуването на вземането по издадената срещу жалбоподателката заповед за изпълнение по гр.д.№35880/2010г. на СРС, 60 състав. Поради това този въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Поставените въпроси относно възможността за предявяване на нови искове при условията на евентуалност преди връчването на исковата молба на ответника, отговарят на основния критерий за достъп до касация. Те са обсъждани от въззивния съд, който е изложил мотиви, че извън предмета на първоначално предявения иск е заявената при условията на евентуалност искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по уточнителната молба от 16.05.2018г., тъй като е недопустимо под формата на уточнение да се предявява нов иск с ново основание и петитум. Относно възможността за последващо кумулативно съединяване на искове е формирана съдебна практика с определение №776 от 29.11.2013г. по ч.гр.д.№6273/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., която настоящият състав изцяло споделя. В посоченото определение се приема, че последващо съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените от процесуалния закон случаи (чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен установителен иск, чл. 213 – съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу трето привлечено лице по делото). Наличието на практика, с която въззивното определение е съобразено, изключва наличието на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Не е налице и заявеното от частната жалбоподателка основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл. 3 от ГПК. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.10.2018г. по ч.гр.д. №4811/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.