О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 08.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2856/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. Б. П.,чрез пълномощника му адв. М. К., срещу решение № 409/ 03.12.2013 г. по гр.д.№ 344/2013 г. на окръжен съд-В.Т..
Ответникът по касационната жалба О. Д. Ц. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима само относно иска с цена 2 845 евро и акцесорния спрямо него иск с цена 69,50 лв.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 43/ 10.01.2013 г. по гр.д.№ 5879/ 2011 г. на районен съд-В.Т.. С него са уважени предявените от ищеца О. Д. Ц. – ответник по касационната жалба в настоящото производство, искове с правно основание чл. 79 ал.1 вр.чл. 258 ЗЗД и са присъдени : сумата 2 845 евро, представляваща дължим остатък от последна вноска по договор за изпълнение на строителство и продажба на построения обект, сумата 69,50 лв. лихва за забавеното й плащане за периода 03.11.2011 г.-16.12.2011 г. и сумата 1 524,52 лв. представляваща стойността на устно уговорени допълнително извършени строителни работи, невключени в първоначалния договор, като искът до пълния размер от 1 965 лв. е отхвърлен.С допълнително решение от 27.02.2014 г.,което е влязло в сила, въззивният съд е признал за установено, че удостоверение № 288/ 02.11.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда”, издадено от главния архитект на Община- В.Т. е с невярно съдържание относно удостоверения в него факт, че въведеният в експлоатация строеж е в съответствие с издадените строителни книжа и одобрените архитектурни проекти от 30.06.2005 г.
Предмет на спора са два обективно съединени иска по чл. 79 вр.чл.258 ЗЗД -съответно с цена от 2 845 евро, от неизпълнено задължение за плащане на част от уговорена последна вноска по договор за изпълнение на строителство и продажба на построения обект и анекс към него и с цена 1965 лв., от незаплатени, извършени въз основа на устен договор допълнителни строителни работи .Предявен е и акцесорен спрямо първия иск , такъв с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 69,50 лв. Касационната жалба е недопустима спрямо обжалваното решение в частта му, с която е разгледан вторият иск, поради ограничението на чл.280 ал. 2 ГПК.Касае се за граждански спор, при който съдът е сезиран с иск с цена под 5 000 лв., определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума. Съгласно този законов текст, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 10.01.2014 г. Същата е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане относно въззивното решение в посочената част.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл относно иска с цена 2 845 евро касационната жалба е допустима. Прието е , че между страните е бил сключен договор за изпълнение на строителство и продажба на построения обект от 01.08.2005 г., по силата на който касаторът възложил, а ищецът приел да извърши строителство на сграда в недвижим имот, намиращ се в гр.В.Т., на указан адрес и след осъществяване на строителството да му прехвърли собствеността върху апартамент № 3, на втори етаж, с площ 91,55 кв.м. С анекс от 15.08.2006 г. към договора страните се споразумели площта на апартамента да бъде увеличена на 105,15 кв.м., като е увеличена и дължимата сума от 47 150 евро на 52 720 евро.Прието е за безспорно установено,че е налице дължим остатък от 2 845 евро от последната четвърта вноска, която е следвало да бъде заплатена при издаването на Акт 16 и че собствеността върху апартамента е прехвърлена, като сделката е оформена с нот.акт.При тези обстоятелства въззивният съд е направил извод, че задълженията на изпълнителя по договора за изработка са били изпълнени и че искът следва да бъде уважен.Спорен по делото е бил въпросът дали е извършено незаконно строителство и дали е основателно възражението на касатора ,че в този случай той не дължи исковата сума.Въз основа на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел, че строителството на жилищната сграда е извършено в отклонение от одобрените инвестиционни проекти, изразяващо се в преобразуване на вътрешното разпределение на всички нива ,засягане на общи части в сутерена,премахнат общ коридор за достъп до избените помещения, изградена тоалетна в сутерена, изградени нови складови помещения, които са с ВиК и се ползват като тоалетни, изменена е предвидената ел.инсталация в сградата, а за апартамент № 3 не е изградено избено помещение.Въпреки тези обстоятелства е счел за неоснователно възражението,че не се дължи плащането. Намерил е ,че незаконното отклонение от инвестиционните проекти влече друг вид санкции, които нямат пряко отношение към облигационното отношение, основано на договор за изработка. Изложил е мотиви, че съгласно разпоредбите на чл. 264 ал.1 -3 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, при приемането е длъжен да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение , а ако не направи възражения, работата се счита приета. В конкретния случай имотът е продаден без мазе, но нот.акт за продажбата е подписан от касатора и следователно той се е съгласил с липсата му. Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че е идвал често на строежа и е бил запознат с измененията извършвани в имота, дори е бил доволен и не възразявал, присъствал лично на събарянето на стените.Прието е, че отклоненията на строителството от инвестиционните проекти са били уговорени между касатора и строителя , което опровергава възражението му, че не е приел обекта и не е съгласен с измененията.Въззивният съд е посочил,че приемането може да се установява с всички доказателствени средства, а не само с приемо-предавателен протокол, какъвто не е съставен, че не може да се говори за недостатъци, които не могат да се открият при приемането и че измененията са уговорени. С оглед на тези обстоятелства е счел, че договорът е изпълнен и исковата сума е дължима и следва да бъде заплатена.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Извежда следните въпроси:
-дължи ли се възнаграждение по договор за изработка, когато за извършеното е издаден официален свидетелстващ документ, за който е установено, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното положение;
-допустимо ли е съдът да приеме,че представен като доказателство документ е истински,след като същият е оспорен от страните в процеса във вр. с чл. 362 ГПК.
От така поставените два въпроса ,само първият е релевантен. Вторият е във връзка с постановеното допълнително решение, което е влязло в сила и с което оспорването на документа е уважено.Следва да се посочи ,че нормата на чл. 362 ГПК, на която се позовава касаторът , урежда правоотношения във връзка с предявен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД и е без връзка с настоящия спор.Освен общо основание, касаторът е длъжен да обоснове и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а не само както е в случая – да цитира чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Когато се поддържа това допълнително основание, касаторът прилагайки съдебна практика по поставения въпрос, трябва да изложи аргументи, защо я счита за неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която намира за правилна. Ако твърди липса на съдебна практика, той трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска и което не е сторено.
Необосноваването на общо и/или допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от Ц. Б. П. срещу решение № 409/ 03.12.2013 г. по гр.д. № 344/ 2013 г. на окръжен съд-В.Т., относно иска с правно основание чл. 79 ал.1 вр.чл. 258 ЗЗД с цена в размер на сумата 1 965 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на касационно обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409/ 03.12.2013 г. по гр.д.№ 344/2013 г. на окръжен съд-В.Т. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: