О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 26.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета год. в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1966/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. К. от гр. П. срещу решение № 135 от 12.10.2009г по гр.дело № 273/2009г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение от 03.07. 2009г по гр.д.81/2009г на П. районен съд и са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344 ал.1 т.1 -3 от КТ ,съкратен от работа след подбор , при основанието по чл. 328ал.1 т.2 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за тълкуването и прилагането на критериите на чл. 329 от КТ за предимство при подбор като материалноправен въпрос , както и за доказателствената тежест на работодателя ,доколкото в случая „само формално е извършен подбор”, а съдът е прехвърлил на работника тежестта да доказва възраженията си във връзка с неправилно приета еднаква степен на квалификация . Приложени са решения №239 по гр.д. 1841/2002г на ІІІ г.о. №1845/1999 на ІІІ г.о. и №1929/2001 на ІІІ г.о №1935/2006 на ІІІ г.о на ВКС, и се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид така поддържаната обосновака .
Ответникът „Ф”ЕООД оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор , като коментира приложените съдебни решения.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на изведения процесуален въпрос се основава на твърдението , че в случая Търговищки окръжен съд е приел за законосъобразно да не изисква от работодателя да установява по какви показатели е приел квалификацията на всички участващи в подбора лица да е еднаква. Доколкото в изложението конкретен материалноправен въпрос е въобще поставен , той е свързан с пределите на преценката за законосъобразност при подбор . Поддържа се, че щом съдебната практика възприема да изследва дали съкращението е реално или фиктивно , същото е и при подбора – подлежи на преценка дали е формален или действителен.
В действителност , както съображенията на съда, така и данните по делото ,не дават основание като решаващ за изхода на делото въпрос да се поставя този за доказателствената тежест . Със заповедта на работодателя е определено съкращението да засегне щатни бройки от длъжността „оператор”в различни отдели на предприятието, като от ЕКПД – кода ,вида и броя на всички длъжности по щат е видно , че се касае за общи работници . Поради това е бил зададен за съобразяване вторият икономически критерии ,т.е решаващо да се прецени кой работи по-добре. При положение , че за самата длъжност „ оператор” по щат не се изисква специална квалификация , а това не се и твърди ,то въпросът с приложното поле на този критерии няма отношение нито към законността на подбора, нито към процесуалните въпрос за доказателствената тежест в трудовия спор.
Обективираната от комисия персонална преценка е по зададения в заповедта , в случая съответен на закона и приложим в случая показател ”справяне с работата и спазване на трудовата дисциплина”, т.е не е налице незаконно игнориране на единия от двата посочени в закона икономически критерии на чл.329 КТ и тяхната поредност по място . Тезата на касатора, че за да се приеме законосъобразност на съкращението работодателят е следвало да установи пред съда нещо повече от това , което е установено по делото , няма опора нито в практиката на Върховен касационен съд , нито в закона Приложените решения на Върховния касационен съд ІІІ г.о не обективират обратни на даденото от Търговищки окръжен съд разрешение. Изискването да се съблюдава критерият квалификация не е развнозначно с това да се възприеме същият като водещ за всички случаи, още повече когато работодателят не е въвел относими в тази връзка изисквания за конкретната длъжност ,нито има нормативни предписания за това. Критерият „квалификация” не е тъждествен с подреждане по някакъв формален признак- стаж , образователен ценз и пр. , ако същият няма отношение към работата. В тази насока с обжалваното понастоящем решение не е прехвърлена доказателствена тежест , а е изтъкната липсата на фактическа конкретност във връзка с оплакването на ищеца , че критерият „квалификация „ не е бил спазен . В практиката си ВКС е подчертавал ,че двата икономически критерия на закона винаги намират проява и развитие в конкретни показатели за преценка, при която именно конкретност , работодателят има законовата възможност да съобрази кое е по-добре за работата, предвид нейното естество. Преценката какви да бъдат конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест е на работодателя , съдът не се намесва в нея и няма нормативно предписание, според което водещ при атестирането следва да бъде един или друг показател или елемент . Така в едни случаи решаващ ще се окаже опитът, натрупан в работата или степента на обща или специална образованост , в други ще е решаваща пряката резултатност при изпълнението на задачи в трудовия процес . В трети случай най- голяма тежест ще има способността за работа в колектив или с клиенти , в други случаи решаващо може да спазването на трудова дисциплина и т.н.т.
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 т.2 от ГПК по въпрос на трудовото право , съответно не възприема довод за относимост на случая към посочените основания за допускане до касация по материален или процесуален въпрос .
Разноски в това производство ответникът удостоверява с фактура за платимно от него адвокатско възнаграждение от 960 л. (вкл. ДДС) , което възнаграждение е прекомерно в един трудов спор за незаконно уволнение , възстановяване на работа и иск по чл. 225 ал.1 от КТ чийто уважен на първа инстанция размер е бил едва 2097 16 лева . На основание чл. 81 вр. чл. 78 ал 5 ГПК следва да се присъдят 240 лева разноски .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 135 от 12.10.2009г по гр.дело № 273/2009г. на Търговищки окръжен съд
Осъжда С. Ж. К. от гр. П. да заплати на „Ф” ЕООД гр. П. сумата 240 лева разноски в това производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .