О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
Гр. София 20.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1033/2009 год.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” О. гр. С. подадена чрез процесуалния й представител адвокат Д от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав постановено на 15.07.2009 год. по гр.д. № 3782/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 65 състав от 30.06.2008 год. по гр.д. № 15681/2006 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на „В” О. гр. С. сумата 3540 лева, представляваща дължимо възнаграждение за месеците май и юни 2005 год. по договор за охрана от 18.02.2004 год. ведно със законната лихва, както и договорна неустойка за забавено плащане на посочената главница в размер на 638.97 лева и съответните съдебни разноски, като е прието за неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане негово насрещно вземане за вреди в размер на сумата 5728.31 лева-стойност на откраднати от процесния обект движими вещи и 1149.03 лева – мораторни лихви върху тази претенция.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на клаузите на сключения договор за охрана между страните, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навежда доводи, че представеното по делото постановление на прокурор от СГП от 16.12.2004 год., с което е спряно наказателното производство срещу неизвестен извършител по воденото дознание № 3955/2004 год., както и материалите по дознанието представляват годни доказателства установяващи извършена кражба на процесните движими вещи от охранявания обект, с които гражданският съд е длъжен да се съобрази при постановяване на решението си.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 предложение първо ГПК. Без да посочва материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото позовавайки се на цитираната разпоредба на ГПК жалбоподателят счита, че съдът неправилно е неточно е приложил закона като не е уважил направеното от него възражение за прихващане приемайки за недоказана твърдяната кражба на процесните движими вещи, чиято стойност е предмет на насрещното вземане на ответника. Навежда доводи, че работата на разследващите органи по установяване на престъплението е приключила, като издирването на евентуалния неизвестен извършител продължава. Поддържа становище, че съдът е длъжен да признае актовете на прокуратурата и разследващите органи за надлежни документи доказващи извършено престъпление, което е вследствие неизпълнение на задължението за охрана на процесния обект.
Ответникът по касационната жалба Д. и о. а. „В” О. гр. С. не изразява становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основани яза допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен за сумата 3540 лева предявеният от „В” О. иск за заплащане на дължимото за месеците май и юни 2005 год. възнаграждение съгласно сключения с ответника договор за охрана на новостроящ се обект – Поликлиника в кв.”О” гр. С., както и уговорената неустойка за забавено плащане в размер на 615.96 лева. Прието е за неоснователно направеното от ответника в хода на процеса възражение за прихващане, тъй като съдът е счел за недоказано наличието на твърдяното от „П” О. негово насрещно вземане срещу ищеца за сумата 5728 лева представляваща обезщетение за вреди в резултат на извършена кражба в охранявания обект на движими вещи на обща стойност посочената сума. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за охрана от 18.02.2004 год. и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон. Тълкувайки уговорките в договора по правилата на чл.20 ЗЗД и прилагайки разпоредбата на чл. 127 ал.1 от действащия към момента на гледане на делото ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, съдът е направил извода, че ответника-касатор не е доказал по безспорен начин наличието на „взломна кражба” в охраняемия обект, тъй като събраните по делото доказателства сочат за „заявена” пред съответните органи, а не и за извършена кражба на движими вещи от охраняемия обект. Освен това посочените липсващи вещи не са се намирали в определеното за това складово помещение, в пригодените за съблекални на работниците и канцелария на техническия ръководител на обекта стаи на първия етаж в новостроящата се сграда.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за неправилно и неточно прилагане на закона по отношение доказването на претенцията му за вреди – предмет на възражението за прихващане. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284 ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този който сочи касаторът, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. В случая отговорът на въпроса за изискуемостта и основателността на насрещното вземане за вреди на ответника е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила изразяващи се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства /включително клаузите на договора за охрана/ представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т. 3, пр.първо ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009 год. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството, каквито данни в случая не са налице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” въззивен състав постановено на 15.07.2009 год. по гр.дело № 3782/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: