ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
София, 29.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 193 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. И. Н. от гр. Т. срещу разпореждане от 27.І.2010г. по гр.д. № 566/2009г. на Сливенския окръжен.
Ответникът по частната жалба О. с. Я. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното разпореждане Сл. ОС е върнал касационната жалба вх. № 255/12.І.2010г. на Н. Н. срещу постановеното от този с. на 10. ХІІ.2009г. въззивно решение по гр.д. № 566/2009г. Съдът е приел, че Н. не е изпълнил в дадения му срок указанието по т.1 – 1.3 от разпореждането от 13.І.2010г. да представи копия от съдебни решения относно мат. пр. интерес, от значение за развитие на правото, по който се е произнесъл въззивният съд.
Определението е неправилно.
С разпореждане от 13.І.2010г. касационната жалба на Н. срещу въззивното решение е оставена без движение, като са му дадени указания за отстраняване на нередовности, в това число по т.1 – 1.3 – да посочи кой е въпросът, по който се е произнесъл въззивният с. , който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и да представи копия от съдебни решения в тази насока. В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, както и в представеното на 21.І.2010г. /в изпълнение на даденото му указание/ допълнение към касационната жалба Н. е посочил като съществен материалноправен въпрос приложението в случая на разпоредбите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В тези документи няма позоваване на съдебна практика и такава не е представена.
При тези обстоятелства се налага извод, че не са били налице предвидените в чл.286 ал.1 т.2 във връзка с чл.284 ал.3 т.1 във вр. с чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за връщане на касационната жалба. Копия от съдебни актове касаторът следва да посочи и представи само когато релевира като основание за допускане на касационно обжалване противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, но не и когато основанието е това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Като е приел противното и е върнал касационната жалба, въззивният с. е допуснал съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на атакувания акт и връщане на делото на същия с. за изпълнение на процедурата по администриране на жалбата.
Водим от горното Върховният касационен с. , състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждането на Сливенския окръжен с. , ГО, от № 2*0г. по гр.д. № 566/2009г. и
ВРЪЩА делото на същия с. за провеждане на процедурата по администриране на касационна жалба вх. № 255/12.І.2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: