3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1152 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Х.”-98” АД, [населено място], срещу определение № 1821 от 14.11.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1240/2012г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2369 от 26.07.2012г. по гр.д. № 2351/2012г. на Пловдивски окръжен съд за връщане, поради недопустимост на претенциите, на исковата молба на частния касатор срещу А за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща заплатен на 07.09.2011г. адвокатски хонорар, част от общо дължим хонорар в размер на 500 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 09.06.2008г., за процесуално представителство по т.д. №93/2008г. на ПОС, ведно със законна лихва, считано от 07.09.2011г. до окончателното плащане на сумата, и за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Поддържа, че съдилищата неправилно са приравнили претенцията му за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните и неоснователни действия на А по предявяване по предходно дело на искове в размер на общо 18 240 404,61 лева, в резултат на които, след приключване на делото е заплатена от касатора сумата от 50 000 лева – част от договорения адвокатски хонорар за организиране на защитата по делото, с такава за съдебни разноски по висящо съдебно производство. Сочи, че с приключването на делото по исковете на А не се прекратява договора между касатора и адвоката му за правна защита и съдействие, като изплатеното на адвоката – пълномощник възнаграждение след приключване на делото, е имуществена вреда за търговското дружество, пряка и непосредствена последица от неправомерните действия на А от неоснователното завеждане на т.д. №93/ 2008г. на ПОС, която подлежи на репариране. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът, А, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, съответно поддържа, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че ищецът претендира разноски по вече приключил съдебен процес. Изложени са съображения, че отговорността за разноските е осъществима единствено в рамките на самото производство, по което са направи разноските, поради което е недопустимо да се иска присъждане по исков ред на адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена защита по вече приключилото с влязло в сила решение т.д. № 98/2008г. на ПОС, по което са отхвърлени исковете на А против частния касатор. Приети са за несъстоятелни доводите на касатора, че претенцията следва да се квалифицира, като такава за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административната дейност на А.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от частния касатор допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1821 от 14.11.2012г., постановено по ч. гр. д. № 1240/2012г. от Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.