5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 08.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3209/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 32 от 10.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 42/2012 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 92 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 135/2012 г. на Сливенски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от А. Н. А. против Застрахователна компания [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 42 000 лв. до сумата 62 000 лв.; Потвърдено е първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която искът е уважен за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 42 000 лв., както и в обжалваната от ищцата част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 62 000 лв. до претендираните 125 000 лв.; Присъдено са разноски и държавни такси съобразно изхода на делото във въззивното производство.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Навежда оплакване, че въззивният съд се е произнесъл „свръхпетитум”, тъй като при направено във въззивната жалба на ответника общо оспорване на размера на присъденото обезщетение над сумата 30 000 лв. е отменил първоинстанционното решение и е намалил частично обезщетението само за най-тежкото телесно увреждане „загуба на слезка”. Като основание за неправилност на решението релевира нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са поставени процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, и тяхното значение за размера на вредите; въпросът, „че загубата на слезка е загуба на орган и няма орган, който да е възможно да компенсира загубата на слезката”; въпросът допустимо ли е въззивният съд да възприеме, че невъзможността за полагане на селскостопански/земеделски труд вследствие на извадената слезка следва да се квалифицира като имуществена вреда при положение, че пострадалата ищца не твърди, че преди получените увреждания е извършвала земеделски труд, от който е реализирала доходи и отнасяйки го към имуществените вреди, да намали присъденото обезщетение. По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. – т.8. За втория въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона. Третият въпрос е обвързан с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че по същия няма съдебна практика. За доказване на твърдяното противоречие с практиката на ВКС с изложението е представено решение № 145/22.06.2012 г. по т. д. д. № 861/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
В срока по чл.287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Застрахователна компания /ЗК/ [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Евентуалният ответник Н. Х. Д. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1, приема следното :
С решение № 92 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 135/2012 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 09.01.2013 г., Сливенски окръжен съд е осъдил на основание чл.226, ал.1 КЗ ЗК [фирма] да заплати на А. Н. А. сумата 62 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно – транспортно произшествие от 22.10.2011 г., причинено виновно и противоправно от водач на превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, ведно със законните лихви от момента на увреждането и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 125 000 лв.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Бургаски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 42 000 лв. до сумата 62 000 лв.; потвърдил е решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 30 000 лв. до 42 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 62 000 лв. до 125 000 лв. След анализ на заключението на съдебно – медицинската експертиза и на останалите относими доказателства въззивният съд е приел, че определените от първоинстанционния съд обезщетения от 7 000 лв. и 5 000 лв. за две от телесните травми, получени от ищцата вследствие на произшествието – счупване на 7 ребра и хемоторакс /излив на свободна кръв в гръдната кухина/ и хемоперитонеум /кръвоизлив в гръдната и коремната кухина/, са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД и възмездяват в пълен обем претърпените болки и страдания. По отношение на неимуществените вреди от най-тежката телесна травма загуба на слезка въззивният съд е преценил, че присъденото от първата инстанция обезщетение от 50 000 лв. е завишено необосновано и размерът му противоречи на залегналия в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Като е взел предвид момента на настъпване на вредите /22.10.2011 г./, възрастта на пострадалата към този момент /40 г./, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характера и тежестта на травмата, интензитета на търпените по повод на нея болки, страдания и неудобства, както и експертното становище за последиците от загубата на слезка за живота и здравето на пострадалата, решаващият състав на Бургаски апелативен състав е направил извод, че за обезщетяване на произлезлите от тази травма неимуществени вреди е справедливо да се определи обезщетение в размер на 30 000 лв. Намаляването на обезщетението е аргументирано и с неправилното съобразяване от първоинстанционния съд на последвалото от загубата на слезка намаляване на работоспособността на ищцата и на способността й да полага за в бъдеще земеделски труд, който факт въззивният съд е счел за относим към обезщетяването на имуществените вреди от произшествието.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението поради произнасяне на въззивния съд „свръхпетитум” по подадената от ответника – застраховател въззивна жалба. По делото няма данни, насочващи към вероятна недопустимост на решението на твърдяното основание. С първоинстанционното решение искът по чл.226, ал.1 КЗ е уважен общо за сумата 62 000 лв., без в диспозитива на решението да е направено разграничение на присъденото обезщетение за всяка отделна телесна травма. Ответникът е обжалвал решението в осъдителната част за разликата над присъденото за всички травми обезщетение от 30 000 лв. Въззивният съд се е произнесъл с решението си в рамките на така очертания предмет на обжалване, извършвайки преценка за съответствие на определеното за всяка травма обезщетение с доказателствата по делото и със закона. С оглед на изложеното не се налага въззивното решение да бъде допускано до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът за посочване в мотивите към въззивното решение на всички обстоятелства, които имат значение за неимуществените вреди и за размера на дължимото за тях обезщетение, е релевантен за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил кои обстоятелства преценява като значими за определяне на обезщетението според изискването на чл.52 ЗЗД. Тези обстоятелства са изведени от задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и указаните в него общи критерии, от които следва да се ръководят съдилищата при прилагане на закрепения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. При наличие на мотиви в разглежданата насока поставеният въпрос няма значение за изхода на делото, а и не би могло да се приеме, че е разрешен в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. Дали въззивният съд е приложил точно закона и дали е преценил правилно релевантните за справедливия размер на обезщетението обстоятелства, е въпрос на правилност на решението. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл.288 ГПК и не подлежи на обсъждане по повод допускане на касационното обжалване.
Вторият „въпрос” – за тежестта на травмата „загуба на слезка” и медицинските последствия от нея, не съставлява правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението съждения във връзка с този „въпрос” съставляват оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди от травмата „загуба на слезка”. Предвид указанията в цитираното тълкувателно решение, въпросът е от значение за правилността на решението и като такъв не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Към правилността на решението е относим и третият въпрос в изложението – допустимо ли е въззивният съд да намали присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че невъзможността на ищцата да полага селскостопански труд вследствие загубата на слезка представлява имуществена вреда. Преценката на въззивния съд, че намалената работоспособност вследствие загубата на слезка е факт, ирелевантен за обезщетението за неимуществени вреди, е свързана с прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и евентуалната й незаконосъобразност не може да послужи като основание за допускане на решението до касационен контрол. Дори въпросът да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неговият отговор се съдържа в т.І от Постановление № 4/1968 г., с което Пленумът на ВС се е произнесъл, че загубата и/или намаляването на трудоспособност вследствие на претърпени при деликт телесни увреждания се преценява от съда при определяне на обезщетението за произлезлите от деликта имуществени вреди. Постановлението има характер на задължителна практика, чието съществуване изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд са съобразени с посочената практика, поради което въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 42/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
В зависимост от изхода на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството по чл.288 ГПК в размер на 845 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 10.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 42/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]-Б-3, да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 845 лв. /осемстотин четиридесет и пет лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :