3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
Гр.София, 06.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 481 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Република Д. срещу определение № 2375/11.12.14г., постановено по ч.т.д.№ 1443/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2248/29.10.14г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 494/14г. в частта по предявените искове срещу [фирма], [населено място], И. Димитров В. и Емилия Петрова В. по: чл.40 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба от 27.03.14г., по чл.647, ал.1, т.3 и/или т.6 ТЗ за обявяване недействителността спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на договора от 27.03.14г. и свързания с последния иск по чл.108 ЗС вр.чл.649, ал.2 ТЗ, респ. чл.648 ТЗ за осъждане на физическите лица И. В. и Емилия В. да предадат на [фирма] владението на имота, предмет на оспорената сделка.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускане на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с предявените искове се атакува сделка за продажба на имот, сключена от [фирма] като продавач, представлявано от Г. С. К., и третото лице И. Димитров В. като купувач. Ищецът е твърдял, че е кредитор на [фирма] и е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, а сключената сделка е във вреда на представлявания – дружеството [фирма]. Изложени са съображения, че с иска по чл.40 ЗЗД разполага представляваният срещу представителя и третото лице, с което последният е договарял. В случая ищецът твърди, че е кредитор на представлявания, но не е заявил правата му по реда на чл.134 ЗЗД, поради което не е активно материалноправно легитимиран да води този иск. По отношение на исковете по чл.647 ТЗ и свързания иск по чл.108 ЗС съставът на апелативния съд е счел, че първата и основна предпоставка за воденето им е да е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, а легитимацията на кредитора е обвързана с предявяването и приемането на вземането му, които в случая не са налице. Допълнително съставът на П. се е аргументирал с обстоятелството, че ако се открие производство по несъстоятелност, то правата на кредитора за оспорване на сделката няма да се накърнят с оглед на преценката на сроковете за предявяване на отменителните искове, а при предявен иск по чл.135 ЗЗД, същият ще продължи с участието на синдика.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени от касатора няколко въпроса, които могат да се обобщят като такива по възможността за обезпечаване по молбата по чл.625 ТЗ до постановяване на решение по чл.630 ТЗ чрез предявяване на искове по чл.647 ТЗ от кредитор и съответно за спиране на производството по тези искове до постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Съставът на ВКС приема, че поставените въпроси, независимо че са обуславящи за допустимостта на предявените искове, не изискват тълкуване на конкретна правна норма. Обезпечителните мерки в производството по несъстоятелност са посочените в нормата на чл.629а ТЗ и като такава не е предвидено предявяването на отменителните искове по чл.647 ТЗ. Предпоставките за предявяване на отменителните искове по чл.647 ТЗ са изрично описани в закона, както и сроковете за предявяването им, легитимираните лица, времето на извършване на атакуваните сделки, като всички те са предпоставени от открито производство по несъстоятелност на длъжника. По тези съображения липсва правна норма, която да е неясна и да се нуждае от тълкуване, поради което поставеният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е въведено с оглед легитимацията на кредитор на представляван да предяви иск по чл.40 ЗЗД. Касаторът се позовава на решения на Софийски окръжен съд и на Пловдивски окръжен съд, в които било приета допустимост на предявен такъв иск. Съставът на ВКС констатира, че от една страна липсват данни тези решения да са влезли в сила, а от друга – в същите не е дадено разрешение в посочения от касатора смисъл. В първото решение съдът се е произнесъл по иск по чл.694 ТЗ, като изложените съображения относно легитимацията на кредитор по иск по чл.40 ЗЗД не са обуславящи за решаващите изводи на съда, още повече че по отношение на длъжника е било открито производство по несъстоятелност. С второто решение е уважен иск по чл.135 ЗЗД, а мотивите относно правото на кредитора да оспорва сделки е свързано с въведеното основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави. В приложеното към касационната жалба определение на САС по молба за обезпечение изрично са описани надлежните страни по иска по чл.40 ЗЗД, но само теоретично, ако се приеме, че такъв иск е допустим, без да е дадено разрешение на поставения в настоящото производство въпрос. По тези съображения не е налице противоречие в практика на съдилищата, която да обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2375/11.12.14г., постановено по ч.т.д.№ 1443/14г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.