О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
София, 07.04. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 19 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на З. Т. Я. чрез адв. В. Г. Т. от АК – Варна против определение № 3271/20.10.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 2104/2010 г.
С него е потвърдено разпореждане на В. районен съд, с което частна жалба на З. Я. е върната като недопустима.
Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Б. С. И. е предявил иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г. /отм./ относно промяна в първоначално определения му от съд режим на лични отношения с детето К. И..
По делото съдът е постановил изслушване на детето от съда, като за това е указал на Дирекция „С. подпомагане” – Варна да подготви К., да я информира за съдебното производство, каква е целта му и какви ще са последиците, както и да подпомогне детето. Задължил е майката З. Я. да води детето в съдебно заседание за изслушването му от съда.
Поради неизпълнение на последното, съдът отново е задължил майката да доведе детето за изслушването му в съдебно заседание, като е предупредил З. Я., че може да й наложи и санкции по чл. 92 „а” вр. чл. 91 ГПК. Указал е на страните, че е задължително да чуе личното мнение на К., което убеждение на съда е засилено и след събиране на доказателствата в съдебно заседание, проведено на 23.04.2010 г.
З. Я. е подала частна жалба срещу определението на районния съд, с което е задължена да осигури присъствие на детето К. за изслушването му от съда.
Администриращият районен съдия е върнал тази частна жалба като недопустима – извън обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Против това разпореждане е подадена въззивна частна жалба, която е оставена без уважение от окръжния съд с атакуваното пред настоящата инстанция определение.
В частната касационна жалба се съдържа изложение за процесуални действия на съдилищата по различни частни жалби на страната, за предприето от въззивния съд разделяне на производство и пр.
Във връзка с мотивите на окръжния съд, при които е достигнал до извод за недопустимост на частната жалба против определение, с което родителят е задължен да доведе непълнолетното дете за личното му изслушване от съда, няма изложени касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, нито основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението, касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „ Варненския окръжен съд приема за допустима частната жалба, без да указва която точно частна жалба и в същото време я оставя без уважение като неоснователна”. Липсва изведен правен въпрос, който да има отношение към съображенията на въззивната инстанция да постанови атакувания резултат. Налице е по-скоро неразбиране у страната за произнесеното от съда, което евентуално би било основание да се иска тълкуване на съдебен акт, но не и неговата отмяна. Друг е въпросът, че в случая, окръжният съд е очертал ясно предмета на спора в своя съдебен акт – и в мотивите и в диспозитива. От друга страна, явно страната не е наясно с процесуалния закон – когато частната й жалба е върната, тогава въззивният съд първо се произнася срещу разпореждането за връщане и само, ако това разпореждане бъде отменено, тогава след администриране на първата частна жалба, в ново съдебно производство разглежда нейната основателност.
От изложението могат да се извлекат и следните два правни проблема /уточнени от касационната инстанция/ длъжен ли е райнният съд да мотивира своите актове и трябва ли въззивната инстанция да се произнесе по наведените в частната жалба оплаквания.
Тези въпроси в случая са неотносими към постановения резултат – този за мотивираността на съдебния акт е във връзка с разпореждането на районния съд, но предмет на касационна проверка е само акта на въззивната инстанция.
За правилността на въззивното определение е без значение дали втората инстанция е обсъдила оплакването в частната въззивна жалба срещу немотивираността на първостепенния съдебен акт. Важното е окръжният съд да е изложил ясно и точно своите съображения в съдебния си акт, което в случая е налице.
Такава проверка от въззивния съд не е и нужна, защото той /за разлика от контнролноотменителната инстанция/ е длъжен да се произнесе сам, въз основа на собствени фактически и правни изводи по правния проблем, дори когато препраща към мотивите на първата инстанция.
В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 3271/20.10.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 2104/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: