Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1236_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 08.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1236 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. А. С. срещу въззивно решение от 19.02.2009 г. по въззивно гр.д. № 22 /2008 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която е оставено в сила решение от 15.10.2007 г. по т.д. № 401 / 2005 г. на П. окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати солидарно[населено място] Б. на Министерство на отбраната на основание чл.23,ал.1,т.2 и ал.3 ЗДФК (отм.) сумата 19,308.62 лева, представляваща вреда от липси на имущество – метали, на основание чл.27 ЗДФК (отм.) сумата 1,903.85 лева, изтекла лихва върху главницата за посочен период от време, по посочен акт за начет, както и юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба на Г. И. Б. е върната с влязло в сила разпореждане.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това сочи процесуално-правен въпрос – дали съдът в това производство може да приеме извод, че доказателствената сила на акта за начет не е оборена, когато в производство бъде установено, че актосъставителят е основал констатациите си на свидетелски показания, а съдът в разрез с процесуалните правила е приел, че констатациите на актосъставителя са доказани по безспорен начин, въпреки, че нормативните документи в Б. армия изискват строга писмена форма на отчетност и че този въпрос е разрешен в противоречие с решение от 12.11.2004 г. по гр.д. № 1511 /2003 г., на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът в това производство Министерство на отбраната не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.(а и над 5,000 лева).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството е образувано по акт за начет, съставен след тематична финансова ревизия на посочено военно поделение за посочен период от време, съдържащ констатации, че жалбоподателят при изпълнение на длъжността началник-склад на поделението, а другият ответник – като управител на склада са проявили първият безстопанственост, а вторият не е упражнил контрол, в резултат на която са били причинени вреди от липсващи метали – неприкосновен запас (НЗ) в размер на 19,308.62 лева. въззивният съд е обсъдил доказателства по делото, между които свидетелските показания на актосъставителя, който е описал по какъв ред се извършва заприходяването и изразходването на материалите – какви документи се съставят и че за материалите е бил изготвен инвентаризационен опис, подписан от Б. на 23.12.1993 г., приложен към акта за начет. Съдът е обсъдил и няколко приети по делото заключения на вещи лица, от които също е приел за установено съставянето на 23.12.1993 г. на перфектен инвентаризационен опис – основание на акта за начет, към който момент материалите НЗ са били в наличност. Съдът е обсъдил и показанията на посочени от ответниците свидетели, които са твърдели, че в процесния период в склада на поделението е имало метали НЗ, които са прехвърлени по нареждане на командира в текущо доволствие – престанали са да се водят НЗ, съдът е установил обаче от представено писмо от архива на армията, че не е открита заповед за такова прехвърляне – от НЗ в текущо доволствие. Въз основа на фактическите си изводи съдът е приел, че по силата на чл.301 ГПК (отм.) фактическите констатации на акта за начет обвързват съда с материална удостоверителна сила, имат официална доказателствена стойност и по силата на закона ответниците носят доказателствената тежест за оборването и те са тези, които следва да докажат твърдението си, че металите или не са били в наличност, или не са били НЗ, а текущо доволствие и са били изразходвани за някакви цели, което не са направили. Към акта за начет са приложени документи в оригинал, констативни протоколи, инвентаризационни описи, справки, дадени са обяснения и възражения от начетените лица и от формална гледна точка актът за начет е съставен в съответствие с изискванията на ЗДФК (отм.), има съотв. съдържание и приложения. Така съдът е приел, че е налице вреда, констатирана с акта за начет, произтичаща от липса на метали НЗ, което е основание за носене на пълна имуществена отговорност от виновните длъжностни лица, за Б. отговорността се основава на подписан от него документ, с който се удостоверява получаването от него на склад на метали – НЗ в качеството му на пряко материално – отговорно лице, С. също е подписвал инвентаризационните описи, но неговата отговорност се основава на качеството му на началник, който е следвало да упражнява предварителен и текущ контрол върху Б. при съхраняването и изразходването на материалите, при изготвяне на инвентаризационни описи и протоколи за приемане и сдаване на имущество от едно на друго МОЛ. Неизпълнението на задълженията на двамата ответници е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, липса на метали – НЗ и тъй като вредата е причинена от действията (респ. бездействията) на двамата, отговорността им е солидарна.
С посоченото в изложението решение от 12.11.2004 г. по гр.д. № 1511 /2003 г., на ІV г.о. на ВКС по спор за имуществена отговорност за липси, установени с акт за начет, е прието от състава на ВКС, че възражението на касатора (МОЛ – ответник), че е доказал предаването на стока от един склад на друг със свидетелски показания, респ. – че щял да състави документите по-късно, на което му попречил арестът, е неоснователно, защото предаването следва да се съпровожда от първичен документ и е недопустимо документът да се съставя няколко дни след предаването на стоката, освен това – за опровергаване на фактите по финансови начети съдът може да събира доказателства, но ако са допустими, а фактите, за които ГПК или друг закон изискват писмена форма (на доказателствата), не могат да се доказват със свидетели – т.14 ППВС 5 /1955 г.
От изложеното е видно, че въззивният съд е основал изводите си за основателността на исковете на изводите, че актът за начет е основан на документи (писмени доказателства, които са посочени) и че ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са опровергали констатациите на акта за начет с документи. Изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на приетото с посоченото решение на ВКС, за това, че МОЛ по актовете за начет носят тежестта да докажат, че са се разпоредили с повереното им имущество с първични (счетоводни) документи.
Поради изложеното наведеното основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не е осъществено.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, не е доказал, че е направил такива за касационното производство, не е бил и представляван, поради което и на него разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.02.2009 г. по въззивно гр.д. № 22 /2008 г. на Апелативен съд Пловдив, в обжалваната от О. А. С. част, с която срещу него са уважение искове по чл.23,ал.1,т.2 и ал.3 и чл.27 ЗДФК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.