О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
гр.София, 09.06.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2262/2014 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 3001 от 18.02.2014 год. на [фирма], [населено място] срещу определение № 413 от 10.02.2014 год. по ч.гр.дело № 231/2014 год. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 617 от 04.12.2013 год. на Поморийския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 55/2013 год. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Д. Т. и К. М. Т., както и спрямо Д. М., че документите-товарителница № 5631440 по поръчка № 3655 и товарителница № 5631438 по поръчка № 33655 на „Тип Топ Куриер” са неистински, като неверни в частта, касаеща датата на подаване на документа в куриерската фирма и в частта, касаеща подателя на пратката.
Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно, тъй като според жалбоподателя, в случая нито е пропуснат срока по чл.193 ГПК, нито правният интерес е обвързан с разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се и че по делото не е налице съдебен акт, имащ сила на пресъдено нещо с предмет въпроса за истинността или неистинността на процесните документи.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие на обжалваното определение с тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 год. по тълк.дело № 5/2012 год. на О. на ВКС, решение № 20 от 26.01.2010 год. по гр.дело № 4882/2008 год. на ВКС, І г.о., решение № 124 от 18.04.2013 год. по гр.дело № 783/2012 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 815 от 10.01.2007 год. по т.дело № 426/2006 год. на ВКС, ТК; б/ необходимост от произнасяне по следните процесуалноправни въпроси, а именно: 1. при какви случаи е допустим установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК, когато е спазен срока за оспорване на документ по чл.193 ГПК във висящо производство и е налице влязло в сила определение, в чийто мотиви се коментира проведената процедура по оспорване на документа? 2. има ли определението, чийто предмет на диспозитива не касае истинността или неистинността на един документ сила на пресъдено нещо по отношение истинността на този документ? 3. допустим ли е установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК в случай, че е оспорен документ в срока по чл.193 ГПК в друго производство по висящ процес, но съдът е приел, че оспорването е неуспешно? При разглеждане на този въпрос следва ли да се има предвид, че оспорването е проведено само в една съдебна инстанция по въззивно частно гражданско дело – едноинстанционно, без възможност за касационен контрол? 4. допустим ли е иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на частен документ?
Ответниците по частната касационна жалба Д. М., Д. Д. Т. и К. М. Т. са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 55/2013 год. на Поморийския районен съд е образувано по искова молба на [фирма], [населено място], срещу Д. Д. Т. и К. М. Т., за приемане за установено, че документите товарителница № 5631440 по поръчка № 3655 и товарителница № 5631438 по поръчка № 33655 на „Тип Топ Куриер” са неистински, като неверни в частта, касаеща датата на подаване на документа в куриерската фирма и в частта, касаеща подателя на пратката. С определение от 03.09.2013 год. производството е било обединено с гр.дело № 330/2013 год. на Поморийския районен съд, образувано по молба на [фирма] срещу Д. М. с искане за приемане за установено, че посочените по-горе товарителници са неистински документи, като неверни в частта, касаеща датата на подаване на документа в куриерската фирма и частта, касаеща подателя на пратката.
Товарителниците с № 5631440 по поръчка № 3655 и № 5631438 по поръчка № 33655 на „Тип Топ Куриер” са били представени по гр.дело № 374/2011 год. на Поморийския районен съд /продължило под № 23/2013 год./ и гр.дело № 376/2011 год. на същия съд. Първото дело е било прекратено с определение № 463/21.11.2011 год., а второто – с определение № 464/21.11.2011 год. По подадените срещу двете определения частни жалби са били образувани ч.гр.дело № 2280/2011 год. и ч.гр.дело № 2281/2011 год., и двете на Бургаския окръжен съд, в които частни производства [фирма], [населено място] /сега частен жалбоподател/ е оспорил споменатите товарителници по реда на чл.193 ГПК. С влязло в сила определение № 24 от 07.01.2013 год. по ч.гр.дело № 2280/2011 год. Бургаският окръжен съд е отменил определението за прекратяване на производството и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на това определение е прието, че ответникът по гр.дело № 374/2011 год. на РС-Поморие не е оспорил успешно товарителница № 5631438, поради което, според окръжния съд, молбата за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост на [фирма] от 15.04.2011 год. е била подадена своевременно – на 05.05.2011 год.
Производството по гр.дело № 376/2011 год. на Поморийския районен съд, образувано по искова молба на Д. М. срещу [фирма], също е с предмет отмяна на решения на ОС на ЕС и също е било прекратено поради просрочие на молбата с определение № 464 от 21.11.2011 год. С определение № 21 от 07.01.2013 год. по ч.гр.дело № 2281/2011 год. Бургаският окръжен съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на делото. Това определение на въззивния съд е обжалвано пред Върховния касационен съд, който с определение № 213 от 10.05.2013 год. по ч.гр.дело № 2739/2013 год. на І г.о. го е отменил и върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е прието, че молбата по чл.40 З. е подадена в срок – на 05.05.2011 год. Същата дата е била възприета и от окръжния съд с отмененото определение, като дата на попълване на товарителница № 5631440 в клона на куриерската служба и за дата на приемане на пратката в същата служба – обстоятелство, което е било установено и от изслушана съдебно-техническа експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Обжалваното определение не противоречи на тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 год. по тълк.дело № 5/2012 год. на О. на ВКС и в частност на т.1 от същото, според което „недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК”. С т.1 на тълкувателния акт е даден отговор на конкретен въпрос, съдържащ се в предложението на тричленния състав на ВКС по чл.292 ГПК във връзка с чл.124, ал.1, т.1 ЗСВ, а именно дали ако страната пропусне срока по чл.193, ал.1 ГПК да оспори истинността на документа, тя губи и правото да установи неговата неистинност по исков ред, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в този случай страната, пропуснала срока по чл.193, ал.1 ГПК, губи и правото да предяви иск по чл.124, ал.4 ГПК, защото „ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици”. Възприетото с т.1 на тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 год. на О. на ВКС разрешение, не би могло да послужи като основание, за да се твърди /по аргумент за противното/, че ако страната е оспорила инцидентно истинността на документа в срока по чл.193, ал.1 ГПК в рамките на висящия процес, в който е бил представен, и това оспорване е било отхвърлено от съда, тя ще може да предяви отделен иск по чл.124, ал.4, предл.първо ГПК. Това е така, защото „оспорването истинността на документ по чл.193, ал.1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ”/сравн.мотивите към първия въпрос на т.р.№ 5 от 14.11.2012 год. на О. на ВКС/. След като страната, пропуснала срока по чл.193, ал.1 ГПК се лишава и от правото да установи неистинността на документа по исков ред в отделен процес, на още по-голямо основание такава възможност не съществува и за страната, чието оспорване в рамките на висящия процес е било отхвърлено. В противен случай, страната ще разполага с възможността да иска пререшаване на въпроса за истинността на документа, т.е. неоправдано би се оказала в по-благоприятно положение от страната, пропуснала преклузивния срок по чл.193, ал.1 ГПК.
В този смисъл, решение № 20 от 26.01.2010 год. по гр.дело № 4882/2008 год. на ВКС, І г.о. също не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.т.1 или 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С него е било прието, че е допустим иск по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ за установяване истинността на съдържанието на частен свидетелстващ документ. Въпрос относно възможностите за защита срещу доказателствената сила на частни свидетелстващи документи, и специално дали е допустим иск по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК за установяване истинността на съдържанието им, не е бил предмет на разглеждане в настоящия случай и въззивният съд не е поставил разрешението на процесуалноправния спор в зависимост от отговора на този въпрос.
Не е налице противоречие и с решение № 124 от 18.04.2013 год. по гр.дело № 783/2012 год. на ВКС, ІV г.о., както и с определение № 605 от 01.10.2013 год. по ч.гр.дело № 5864/2013 год. на ВКС, ІІІ г.о. В първото се подчертава, че „правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК винаги трябва да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието същсетвуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните”. В определението на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК пък е разгледан случай, при който интересът от предявяване на иска по чл.124, ал.4 ГПК е бил обоснован не само с висящото гражданско дело по спор за връщане на заета вещ, но и с това, че изходът на делото за неистинност на документа ще има значение за изясняване правоотношенията с пълномощника на дружеството, на когото са били предоставени паричните средства и ще се установи дали пълномощникът е предал парите на заемателя и дали заемодателят не е бил умишлено въведен в заблуждение от пълномощника, което би ангажирало отговорността на представителя за вреди.
В настоящия случай дружеството-ищец/сега частен жалбоподател/ е обосновало правния си интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК единствено с допустимостта на висящите граждански дела, образувани въз основа на документите, чиято истинност е била оспорена – товарителница № 5631440 по поръчка № 3655 и товарителница № 5631438 по поръчка № 33655 на „Тип Топ Куриер”, но липсват конкретни твърдения, че документите ще бъдат използвани като доказателства с оглед възникнали между страните определени други правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросните товарителници.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият, третият и четвъртият от въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се нуждаят от отговор чрез разглеждане на частната касационна жалба по същество, тъй като са разрешени от задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 год. по тълк.дело № 5/2012 год. на О. на ВКС и анализираните решения и определение на състави на ВКС /съответно по чл.290 ГПК и по чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Възприетото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправния спор е в съответствие със задължителната практика. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася именно до необходимостта от изменението на практиката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В основата на втория въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е оплакването, че определението, с което в производство по чл.193 ГПК съдът се произнася по оспорването на документа, като го уважава или отхвърля, не се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая, този въпрос не е от решаващо значение за извода на въззивния съд относно допустимостта на иска по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК. Същественото е, че въз основа на извършена проверка от въззивната инстанция в частните производства по гр.дело № 2280/2011 год. и по гр.дело № 2281/2011 год., заявеното от [фирма], [населено място] оспорване на истинността на товарителниците е било намерено за неуспешно, вследствие на което е прието, че молбите по чл.40 З. са подадени в срок. Налице е ясно и недвусмислено становище на въззивния съд по истинността на оспорените документи, което е достатъчно, за да се прецени дали съществува пречка този въпрос да бъде пререшаван по пътя на предявяване на установителен иск по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК в отделно производство.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 413 от 10.02.2014 год. по ч.гр.дело № 231/2014 год. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен състав, по частна касационна жалба вх.№ 3001 от 18.02.2014 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: