О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 729 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1784/15.07.2008 г. – сигнатура на Софийски окръжен съд, депозирана от “К” ЕООД гр. С.q, срещу въззивното решение от 24.06.2008 г. по в. гр. д. № 117/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението си касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази връзка, касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като изводите на съда са и в противоречие с практиката на ВКС по чл. 255 ГПК /отм./.
Цитирани и приложени са: Решение № 532/09.04.1992 г. по гр. д. № 94/92, ІV г. о.; Решение № 1* от 20.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 271/1999 г., V г. о. и Решение № 192/28.01.1977 г. по гр. д. № 2543/1976 г., І г.о., както и пет решения по арбитражни дела на АС при БТПП.
Ответникът – Едноличен търговец “Борис П. – З. – З. П. ”, представляван от З. Д. П. , не взема становище по допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Софийски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с цитираната по-горе практика /на ВС, на ВКС и по арбитражни дела/ във връзка с произнасянето по иск с правно основание чл. 255 ГПК /отм/. Доколкото не е обосновал конкретно кои въпроси счита за съществени – материалноправни или процесуалноправни, по които въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, следва да се приеме, че същественият въпрос, намерил разрешение в обжалвания съдебен акт, е свързан с преценката за наличие на новонастъпил юридически факт, предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм/.
Решаващият мотив на въззивния съд за оставяне в сила на първоинстанционното решение, с което искът по чл. 255 ГПК /отм./ е бил отхвърлен е свързан с преценка на характера на направеното изявление за прихващане и възможността това прихващане да породи своето действие. Въззивният съд е посочил, че ищецът се позовава на първо място на вече извършено плащане по договора, въз основа на представен РКО от 30.05.2000 г. , т. е. преди образуване на исковото производство и приключването му с влязло в сила осъдително решение /12.07.2004 г./, поради което е приел, че този факт е преклудиран от силата на пресъдено нещо.
По отношение на въведената в процеса втора защитна теза от страна на жалбоподателя, за извършване на прихващане на вече платената сума, която се явявала недължимо платена, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането през 2000 г. със сумата по изпълнителния лист, въззивният съд е разгледал елементите на фактическия състав и е преценявал наличието или отсъствието им, съобразно данните по делото, в това число и факта, че вземането на ищеца за връщане на платената сума като престирана без основание е било оспорвано от ответника.
Въпросът за наличието на двойно плащане – доброволно и по силата на принудителното изпълнение въз основа на влязло в сила решение не би могъл да намери разрешение в настоящото производство, предвид хронологията на събитията и действията на страните. Фактическият състав на чл. 255, изр. 2 ГПК /отм./ дава възможност за защита на длъжника единствено чрез позоваване на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Неоснователно е и поддържаното от касатора разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на Върховния съд, тъй като цитираните и приложени решения не обхващат обективно идентична фактическа обстановка и следващите от нея правни изводи /липсва обективен идентитет, който да обуславя възможност за преценка за противоречие с практиката на ВКС/. Решение № 532/09.04.1992 г. дава разрешение на случай, при който се приема, че непреклудиран факт представлява изменението на КТ; Решение № 1012/20.07.1999 г. на ВКС има за предмет банкова сделка /договор за валутен кредит/ и задължение за погасяване на задължението в чуждестранна валута; Решение № 192/28.01.1977 г. потвърждава изложеното по-горе и от въззивния съд, че оспорването на задължението, установено с влязло в сила решение по исков ред /чл. 255 ГПК (отм.)/ може да стане само въз основа на факти, настъпили след издаването на решението. Цитираните и приложени арбитражни решения не следва да бъдат обсъждани, предвид изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски окръжен съд въззивно решение от 24.06.2008 г. по в. гр. д. № 117/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 24.06.2008 г. по в. гр. д. № 117/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: