О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 10.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6873/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№89361/30.7.2013 г., подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ищеца И. П. П. от [населено място], [община], област С. З., против въззивно решение №4443/11.6.2013 г. по гр.д.№15913/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №№-34-165/25.7.2012 г. по гр.д.№1862/2011 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 34-ти състав, с което са отхвърлени предявеният от И. П. П. от [населено място], [община], област С. З., против [фирма] – С., иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 25000 лева, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 16656,67 лева.
Въззивната инстанция е приела, че за да бъде ангажирана отговорността на работодателя за вреди по чл.200, ал.1 КТ е необходимо да бъдат налице следните елементи от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и вреди за пострадалия работник, причинени от нея. Прието е също така, че доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл.57 КСО не са представени по делото, а за уважаване на претенцията следва да е налице влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т. 1 – 33 ГПК по материалноправния въпрос “Дали трудовата злополука следва да бъде установена единствено съгласно установения административен ред съгласно Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и дали съставянето на акт за трудова злополука е предвиден в закона елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя за причинени вреди на работника, или е допустимо фактът на трудовата злополука или заболяването да се установи от съда, разглеждащ спора по чл.200 КТ с всички доказателствени средства по ГПК?”. Освен това въззивното решение се обжалва и в частта за разноските. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е разрешен с решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, III г. о. Прието е, че “Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал.1, КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта.”.
Касационната жалба в частта за разноските има характер на частна жалба по смисъла на чл.274, ал.2 ГПК- ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 на ВКС ОСГТК – т.24. Жалбата в посочената част е неоснователна, тъй като искането за юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, в съдебно заседание на 09.5.2013 г. пред въззивната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4443/11.6.2013 г. по гр.д.№15913/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№89361/30.7.2013 г., подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ищеца И. П. П. от [населено място], [община], област С. З..
ПОТВЪРЖДАВА решение №4443/11.6.2013 г. по гр.д.№15913/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: