1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №5926/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Постъпила е касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1683 от 27 юли 2015г по в гр.дело № 1902/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 19.12.2014г по гр.д №15820/2013г на Софийски градски съд относно размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на клеветнически и обидни твърдения в публикация на в. „Уикенд” ,бр. 31/03-09. август, 2013г .
В изложението на касатора се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД относно определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди Като обосновка се изтъква противоречие с указанието по ППВС №4 от 1968г и множество решение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (реш. № 16/2012г по т.д 461/2011г ТК , реш. № 62/2012г по гр.д №1065/2011г ІІІ г.о ,реш. № 136/2011г по гр.д №414/2010 ІІІ г.о ,реш. № 115/2012г по гр.д № 593/2011 ІV г.о )справедливостта като критерии де не се възприма абстрактно , а да се преценят конкретните обстоятелства,релевантни за определяне на справедливо обезщетение, в мотивирано изложение . Според защитата, въззивният съд е направил единствено изброяване , а не преценка ,т.к не е съобразил ,че публикацията не е навредила пряко на спортната кариера на ищеца и на имиджа му. Като спортист в силов спорт , за което е нужна силна психика и устойчивост ,при ищеца е трудно да се вярва ,че ще рухне психически при прочит на публикацията и дълго време няма да може да се възстанови. Няма пряка връзка между публикацията и неучастието на ищеца в спортно състезание – световно първенство,последното е резултат от травма Не е обсъдено доколко описаното от вещите лица психологическо състояние се дължи на това неучастие , а не на публикацията .
Ответникът по жалбата Т. В. П. е депозирал отговор , с който оспорва допустимостта до нейното касационно разглеждане. Не е формулиран конкретен въпрос ,въззивният съд е спазил кретериите в задължителната практика при определяне на обезщетението по справедливост. Игнорират се , или се оспорват изводите на съда по доказателствата , при това на първоинстанционния съд .Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД относно определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е формулиран твърде общо. Съгласно установената практика на ВС на РБ и ВКС , част от която цитирана и от защитата , справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики и тази преценка следва да намери място в съдържанието на решението. Това именно налага при формулиране на правен въпрос по прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД , когато се изтъква противоречие с принципни указания , въпросът да се конкретизира във връзка с обжалваното решение . Казаното означава , решаващите съображения на въззивния съд да се възприемат както са обективирани в мотивите. Ако се твърди противоречие с ППВС №4 от 1968г поради нарушение на задължението на съда да обсъди и прецени указани релевантни обстоятелства , необходимо е в изложението да се изтъкне кое указано обстоятелство от значение за размера на обезщетението е игнорирано , необсъдено, съответно непреценено от съда , а не да се прави превратна интерпретация на мотивите , която не съотвества на съдържанието на решението. Не е достатъчно при обосновка на противоречие(чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ) по общо формулирания въпрос и да се оспорва решаващата преценка на съда по отношение на конкретните обстоятелства , като несъответна на принципните указания .
Настоящето изложение не отговаря на горните условия за конкретност , връзка с мотивите на решението и обосновка на противоречие по правен въпрос .Въззивният съд не възприемал причинно –следствения процес така , както касаторът го интерпретира ,т.е че публикацията е възприета като пряка причина за неучастие на ищеца в предстоящо към онзи момент световно първенство по бокс. Непонятно остава и защо касаторът свързва накърнената чест и добро име на засегнатия , възприемани в изложението като „имиджът” на ищеца, единствено с това негово неучастие, в спортно първенство. На следващо място, съдът не е възприемал при оценката на вредата ищецът да е „рухнал психически”.Въззивният съд ясно е определил и отграничил неимуществената вреда,така както същата е обективно причинена от публикацията, съответно е преценил как в конкретна степен разпространението на неверни и позорящи обстоятелства и обидни квалификации чрез тази публикация се е проявило в неимуществената сфера на ищеца – по отношение подготовката му като спортист за предстоящи първенства включително , но не на първо място .
При обективираните в решението мотиви и изводи на въззивния съд , явно не се касае за необсъждане на релевантни обстоятелства , нито до липса на преценка за същите по начина, указан и утвърден в практиката на ВКС. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по така формулирания въпрос .
Касаторът следва да заплати разноски на ответника по жалбата в размер на 900 лева , за адвокатска защита .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1683 от 27 юли 2015г по в гр.дело № 1902/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда [фирма] ,ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. В. П. от [населено място] 900 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .