О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 18.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1632/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№9431/28.01.2014, подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на Н. М. Н. от [населено място], срещу въззивно определение № 23364/06.12.2013 год. по ч.гр.д. № 14459/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ГК, с което е потвърдено определение от 14.6.2013 г. по гр.д.№8568/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 24 състав, с което е върната искова молба, подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на ищеца Н. М. Н., вх.№3959/27.02.2013 г., и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК за недопустимост на предявения иск. Изложени са и изводи, че по искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, причинени в процеса на осъществяване на държавни властнически правомощия, Държавата, представлявана от министъра на финансите не отговаря самостоятелно, а чрез своите органи, с които длъжностните лица, причинители на вредите са в трудови или служебни правоотношения. Поради това е прието, че легитимирани ответници по предявените искове са държавните органи, от незаконни актове на длъжностни лица, на които са причинени вредите, предмет на исковете, а не държавата. Въззивният се позовава на практика на ВКС в посочения смисъл.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. Излага се, че е налице грубо нарушение на константната практика на ВКС и се сочат съдебни актове. Твърди се, въззивният съд не е обсъдил нито един от аргументите, които изрично са заявени, че са игнорирани основни доказателства по делото и изцяло е изопачен и извратен предмета на исковата молба и съдържащите с нея фактически и правни твърдения. Твърди се, че е е налице нарушение на ЕКЗПЧОС и се сочи практика за това, както и че е налице противоречие на обжалваното определение с други влезли в законна сила съдебни актове на други съдилища. Твърди се също така, че в конкретното дело са налице материалноправни и процесуални въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като “Представлява ли касационно отменително основание, факта,у че въззивният и първоинстанционният съдилища грубо нарушават задължителната константна практика на ВКС, на Договора на Европейския съюз и др.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай сочените оплаквания са касационни, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. От друга страна, изложението съдържа и опит за поставяне на въпроси, които не са засягани изобщо в обжалваното определение, като например за легитимацията на страните. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 23364/06.12.2013 год. по ч.гр.д. №14459/2013 год. по описа на Софийския градски съд, ГК, по подадена от адв. Н. М. – процесуален представителна ищеца Н. М. Н., частна касационна жалба, вх.№ 9431/28.01.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: