О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 26.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 3387/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2396/13.03.2017 г. от И. В. В., чрез процесуален представител адв. З. З. и по касационна жалба вх.№2285/09.03.2017 г. от С. Ч. Ч., чрез процесуалния представител адв. С. Е., към която с молба вх.№2571/17.03.2017 г. подадена в срока за обжалване са се присъединили [фирма] и В. И. В., насочени срещу решение № 164/01.02.2017 г. по гр.д.№467/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С него е отменено решение № 224 / 07.07.2015 г. по гр.д. № 109/2012 г. на Окръжен съд-Бургас в частите, с които е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на следните недвижими имоти: апартамент № 12, тип мезонет,разположен на 5 и 6 етажи надземни етажи със застроена площ 202,54 кв.м.,образуван след обединяване на апартамент и две ателиета, ведно с три избени помещения, право на строеж и идеални части от общи части на сградата построена в парцел VII-182, кв.16 по плана на комплекс „Лазур, на посочен адрес, [населено място], както и 2/9 идеални части от подземен паркинг с площ 227,32 кв.м. с право на ползване върху две паркоместа ; парцел І-179 в кв.19 по плана на [населено място], [община], област Б., с площ 1280 кв.м.,ведно с построената в него жилищна сграда и други подобрения; за отнемане на сумите от по 5 000 лв. от двамата касатори; за отнемане от касатора И. В. В. на движими вещи-златни накити и часовници и в частта за разноските и държавната такса. Вместо това е обявена за недействителна като нищожна сделката, сключена с нот.акт № 27, т.І, рег.№215, нот.д№25/2003 г., за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], от касаторката С. Ч. Ч. на Т. П. З. в изпълнение на задъл- жение по изпълнителен лист от 05.02.2002 г. и е постановено е отнемане на същия от касаторката в полза на държавата; обявена е за недействителна сделката, сключена с нот. акт № 104, т.І, рег.№311,нот.д.№29/2003 г., с която касаторката С. Ч. Ч. е продала недвижимия имот, находящ се в [населено място] на [фирма] и е постановено отнемане на същия от касаторката в полза на държавата; отнети са в полза на държавата сумите от по 5 000 лв. от касаторите , представляващи равностойностите на дяловите им вноски в капитала на ПК „Коопетрол” ; отнети са в полза на държавата от касатора И. В. В. движими вещи-златни накити и часовници предадени с протокол за доброволно предаване от 08.01.2003г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части, с които са отнети в полза на държавата от касатора И. В. В. 345 банкноти, всяка с номинал 100 щатски долара, предадени с протокол за доброволно предаване от 08.01.2003 год., както и сумите от продажбата на седем леки автомобила,подробно описани. Отхвърлено е мотивираното искане за отнемане от касаторите И. В. В. и С. Ч. Ч. на друго имущество. Отхвърлено е мотивираното искане за отнемане от касатора В. И. В. на сумата от 40,34 лв. по спестовен влог в [фирма].
Всяка от касационните жалби има за предмет тази част от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане на имущество от съответния касасатор и е отнето такова с въззивния акт. Решението е влязло в сила в необжалваните части, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на мотивираното искане.
В касационната жалба на касатора И. В. В. се поддържа оплакване за недопустимост на мотивираното искане на КОНПИ, поради обстоятелството, че с присъда на съда в [населено място], Кралство Х. е постановено отнемане на сумата 647 232 евро, представляваща полза от извършената от него престъпна дейност, идентично с това по чл.53 ал.2 б.“б“ НК и сега се иска повторно отнемане на придобито имущество. Позовава се на решение постановено по чл.290 ГПК на състав на ВКС по гр.д.№797/2011 г., ІV г.о. Намира, че чрез НАП следва да се приведе в изпълнение тази присъда, а не да се открива ново производство. Иска отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът И. В. В. поставя следните правни въпроси, във връзка с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в цитираното по-горе решене :
-допустимо ли е искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ при наличие на влязла в сила присъда /включително и на чуждестранен съд/, постановила отнемане в полза на държавата по реда на чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК на незаконно придобита полза от престъплението.
– допустимо ли е двойно отнемане на едно и също имущество- веднъж по реда на решение № 27 от 18.12.2005 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е уважено искането на холандската прокуратура за признаване на присъда № 18/030280-01 от 30.11.2004 г., постановена от съда в [населено място], Х. и втори път по настоящия ред по ЗОПДИППД/отм./
В хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на съдебна практика поставя въпросите:
– представлява ли незаконно придобита полза, установена по размер в производство по финансово-наказателен иск на прокурор от Кралство Х. имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДИППД/отм./; дали постановено със съдебен акт задължение за заплащане на незаконно придобита полза, установена до конкретен размер, може повторно да бъде претендирана в производство по реда на ЗОПДИППД/отм./ при условие, че със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ е предвиден ред за събирането й.
– предвид нормата на чл. 4, ал. III от НК във връзка чл. 13 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и чл. 1, б „д“ от Конвенция за международно признаване на присъди кой е органът, който следва да изпълнява влезлите в сила присъди на чуждестранен съд, допуснати за изпълнение на територията на Република България, постановяващи конфискация и/или задължение за заплащане на определена сума.
Посочва,че съгласно чл.6 ал.2 ЗПИИРКОРНФС компетентен орган в този случай е НАП, а КОНПИ няма правомощието да образува производство по отнемане.
В касационната жалба на касаторите С. Ч. Ч. и [фирма], се поддържа оплакване, че не е налице валидно решение на КОНПИ по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД /отм./, по причина че проверката е започнала преди то да бъде взето и е нарушено изискването за спазване на десетмесечния преклузивен срок по чл.15 ал.2. Касаторката С. Ч. Ч. твърди, че е във фактическа раздяла с бившия си съпруг от 1997 г. и че имуществото е предоставено на нея със споразумението по брачното дело от 2002 г. поради липса на негов принос . Счита, че то следва да бъде оценявано към датата на придобиването му, а не към датата на предявяване на искането за отнемане. Изтъква, че паричното й салдо е положително към момента на придобиване на правото на строеж и че не е предявен нарочен иск за установяване нищожността на споразумението. Намира, че не е установена причинна връзка между престъпната дейност на касатора И. В. В. и придобитото от нея имущество, както и че неправилно не са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели относно източниците й на доходи. Посочва, че златните накити са нейна собственост.Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на мотивираното искане.
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Извеждат се следните правни въпроси:
– необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ и придобитото имущество.
Касаторите считат изводите на въззивния съд, че не е необходимо да има връзка между конкретното престъпно деяние и конкретното придобито имущество и че е достатъчно неустановяване източник на доход за противоречащи на приетото в ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. №7/2013 г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
– към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, трябва ли да има съответствие между времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД/отм./
Въпросът се поставя от касаторката С. Ч. Ч. във връзка с отнемането на 5000 лв. дялова вноска в кооперация „Коопетрол“, внесена през 1994 г. при неизясненост дали е в неденоминирани лева. Намира изводите на въззивния съд за противоречащи на цитираното ТР и решения по чл.290 ГПК.
– актив ли е дяловата вноска в капитала на кооперация?
Аргументира,че капиталът се отнася в пасива на юридическото лице и не представлява негов актив. Не посочва допълнително основание.
– подлежи ли на отнемане имуществото, придобито в режим на СИО между осъдено лице и неговата съпруга, трансформирано в обикновена съсобственост след прекратяване на брака, ако в съдебното производство се установи принос на съпругата; необходимо ли е за всяко отделно придобиване да се изследват предпоставките на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и да се търси връзка с престъплението; налице ли е процесуално нарушение когато съдът посочи неправилни данни за придобивната цена на дадено имущество, като основа за неговите изводи; към кой момент следва да се оценява стойността на придобиване на имуществото.
Посочва, че въпросите са свързани с приложението на чл. 10 от ЗОПДИППД/отм./ Изброява източниците на доходите си, установени със свидетелски показания. Изтъква,че е разполагала със собствени средства за придобиване на правото на строеж по оценка към датата на придобиването му и че не е налице липса на принос от нейна страна. Посочва противоречие на приетото от въззивния съд с изводите, направени в решения по чл.290 ГПК.
-допустими ли са свидетелски показания за доказване на доходи в производството по отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм./,както и доходи от стопанска дейност?
Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила,като не е ценил показанията на разпитаните по делото свидетели, в противоречие с приетото по гр.д.№312/2012 г., ІV г.о. и по гр.д.№1782/2010 г.,ІV г.о.
Ответникът по касационните жалби Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в писмени отговори, подадени чрез процесуален представител инспектор-юрист Д. М. ги оспорва. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са постъпили в предвидения от закона срок и са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни , с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Изключение прави касационната жалба от касатора В. И. В., спрямо когото е отхвърлено мотивираното искане за отнемане на сумата 40,32 лв. по спестовен влог в [фирма]. Касационната жалба е недопустима поради липса на правен интерес да обжалва решение постановено в негова полза и поради законовия праг, определен по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за обжалване на въззивни решения с цена на иска до 5000 лв.
Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията за недопустимост на предявения от КОНПИ иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./, обосновани от касатора И. В. В. с твърдението, че в рамките на финансово-наказателно производство по иск на прокурора на [населено място], Кралство Х. е бил осъден на отнемане на сумата от 647 232 евро за същото престъпление, за което като предпоставка по чл. 3 от закона е образувано и настоящото производство. Изтъкнал е, че гражданската конфискация на конкретно имущество /in rem/, не е наказателно-правна мярка и е насочена единствено и само към имуществото. Заключил е, че не е нарушена забраната ne bis in idem, тъй като в основата на двете производства стоят различни фактически елементи, не са насочени към последиците от едно и също деяние и нямат за предмет едно и също имущество. Въззивният съд е обсъдил и оплакването за недопустимост на производството на основание чл. 1, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ поради това, че с чуждестранната присъда е постановена конфискация като вид наказание. Приел е, че това законово изключение изважда от предметния обхват на претенцията конкретно имущество – вещ или имуществено право, което вече е отнето по реда на конфискация по друг закон, но не предвижда недопустимост на иска, ако спрямо ответника вече е проведена санкционна мярка изобщо.
Въззивният съд е изтъкнал, че в настоящото производство въобще не е необходимо установяване на пряката причинна връзка с престъплението, както и че гражданският иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ не изисква доказване на произхода на средствата да е от точно същото деяние, квалифицирано като престъпление, за което лицето е осъдено.
Намерил е за доказано по делото, че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака между страните, който е прекратен с развод и че не е установен законен източник за придобиване на имуществото. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е формирал извод, че ответниците не са доказали твърденията си за реализирани законни доходи от стопанската им дейност през 1990-1996 год., изразяваща се в експлоатация на заведения за хранене, отказал е да кредитира свидетелските показания за реализирани значителни обороти в заведенията на които са били арендатори, като твърде общи и неподкрепени с писмени доказателства. По отношение на недвижимите имоти е приел , че независимо от извършените разпоредителни сделки с тях, средствата за тяхното придобиване нямат законен произход, че те са придобити със средства от престъпната дейност на касатора И. В. В. . Посочил е, че последващото споразумение по чл. 99, ал.3 СК /отм./ между съпрузите не обвързва държавата и че е оборена законовата презумпция за съвместен принос. Конкретно относно имота намиращ се в [населено място] е намерил за недействителна по отношение на държавата атакуваната разпоредителна сделка в полза на отв.З., която от своя страна след определен период отново го е прехвърлила на касаторката С. Ч. Ч., вече преустроен в мезонет. Приел е, че формалното наличие на законен придобивен способ не може да преодолее установените по делото предпоставки за отнемане – отсъствие на средства от законен източник у касаторите към момента на придобиване на имуществото в СИО и липса на личен принос по смисъла на чл. 10 от закона от съпругата. Напротив, именно прехвърлянето на имота в спешен порядък, непосредствено след започване на наказателното преследване и връщането му от отв.З. дават основание да се приеме, че разпоредителните сделки действително са извършени с цел да бъде прекъсната връзката на касатора И. В. В. с придобиването. Посочил е, че сделката е сключена в противоречие и с чл.152 ЗЗД, за да се създаде обезпечение на кредитор. Аналогични мотиви са изложени и за недвижимия имот, намиращ се в [населено място]. Относно отнемането на равностойността на имуществените права в ПК „Коопетрол“ въззивният съд е приел, че то не засяга членствените павоотношения с касаторите и че към момента на придобиване на дяловете те също не са разполагали със средства от законен източник.
ВКС, състав на ІІІ г.о. по допускане на касационно обжалване намира следното:
Според разрешенията в ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, касационният съд дължи произнасяне относно нищожността или недопустимостта на въззивното решение и го допуска до касационен контрол и когато оплаквания в тази насока не са подведени под основанията за допускане на касационно обжалване.
Възражението на касатора И. В. В. за недопустимост на предявения иск по чл. 28 ЗОПДИППД/отм./ поради развилото се наказателно производство срещу него в [населено място], Х. не е основателно. Според разрешенията в ТР № 3/22.12.2015 г. по тълк.д. №3/2015 г. на ОСНК действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите производства като наказателни. В своята практика ЕСПЧ приема, че определянето на процедурата като наказателна или гражданска зависи от нейното същностно съдържание, преценявано в светлината на три критерия: квалификацията на визираното закононарушение по националното право, характера на нормата с оглед кръга на нейните адресати и цел и характера и тежестта на предвидената санкция / решение на ЕСПЧ по делото E. v. N./. Тестът „Е.” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз , който се позовава на приетите от ЕСПЧ разрешения, например в C. C – 489/10 Lukazs Marcin Bonda, решение от 5.07.2012 г. От тази гледна точка, преценявано в своята цялост и единство, производството по ЗОПДИППД/отм./ е гражданско, защото е ясно разграничено по време, правила и съдържание от производството по Наказателно-процесуалния кодекс. Важно е, че целта на предявения от държавата иск пред съда не е ограничаване или наказване на личността на ответника. Основен предмет на доказване в съдебния процес по ЗОПДИППД/отм./ е установяване на онова имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. С Решение от 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на Р България е прието, че отнемането на подобно имущество по същината си не съставлява наказание за извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция, насочена към възстановяване на справедливостта.След като производството по ЗОПДИППД/отм./ е гражданско по своя характер, докато делото, по което е постановена финансова санкция на жалбоподателя в Х., е наказателно, принципът ne bis in idem не може да намери приложение . Предмет на отнемане в полза на държавата по иска на прокурора на холандската прокуратура не е имуществото, предмет на отнемане по настоящото дело. Поради това не е налице недопустимост на иска, предявен от КОНПИ с оглед повторно осъждане.
Относно възражението за недопустимост във връзка с разпоредбата на чл.1 ал.2 ЗОПДИППД / отм./,според която на отнемане по реда на закона подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони следва да се има предвид и следното:
В чл.13 т.3 от Конвенцията относно изпиране ,издирване,изземване и конфискация на облагите от престъпление,влязла в сила за Р България от 01.10.1993 г. е прието, че в случаи при изпълнение на конфискацията, ако сумата не бъде изплатена, замолената страна предявява иск към която и да е собственост, която може да се използва за тази цел. В чл.16 т.2 е посочено, че нищо в Конвенцията не може да бъде тълкувано като разрешение общата стойност на конфискацията да надвишава паричната сума, уточнена в решението за конфискация. Ако страна установи, че това би могло да се случи, заинтересованите страни започват консултации за избягване на такъв резултат. Аналогични правила са приети и в новата Конвенция за изпиране,издирване,изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма в сила за Р България от 01.06.2013 г. В чл.3 от Рамково решение на Съвета от 26.06.2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, предявяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност е предвидено всяка държава-членка да приеме необходимите мерки с оглед нейните материалноправни и процесуалноправни норми, уреждащи конфискацията на приходи от престъпна дейност, които да разрешават също поне в случая когато тези приходи не могат да бъдат иззети, конфискация на имущество на стойност, съответстваща на тези приходи в рамките на чисто вътрешни производства и на производствата, образувани по молба на друга държава-членка, включително молби за изпълнение на чуждестранни заповеди за конфискация. Касаторът И. В. В. е осъден да заплати 647 232 евро по иск на прокурора в [населено място], Кралство Н. с присъда от 30.11.2004 г., постановено е изпълнение на тази присъда с решение на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 28.09.2006 г., образувано е изпълнително дело на НАП от 2006 г. Според писмо изх.№37-00-159/10.10.2016 г. на НАП-ТД Б., по него няма събрани суми. Мотивираното искане е постъпило на 20.01.2012 г. И. срок от образуване на изпълнителното дело и фактът че до сега по него няма постъпления позволява извода, че приходите по присъдата на холандския съд не са изплатени и не могат да бъдат иззети.Следователно налице са предпоставките на нормите на общностното право за образуване на настоящото производство, поради липсата на постъпления и поради законовите възможности компетентните органи да избегнат надвишване на сумата по присъдата.
Първите три питания, поставени от касатора И. В. В. са варианти на въпроса за допустимостта на иска.Правният извод на въззивния съд за допустимост не се отклонява от разрешенията в цитираната задължителна практика. Четвъртият въпрос не е релевантен, тъй като по него не са формирани мотиви във въззивното решение. За да изпълни приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК той трябва да е конкретен и да обуславя решаващата вола на съда по предмета на спора, а не да е свързан с проблеми, които не са обсъждани в обжалвания акт.
Касаторът И. В. В. не е обосновал общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, поради което касационната му жалба не следва да бъде селектирана.
Първият въпрос, поставен в изложението към касационната жалба на С. Ч. Ч. и [фирма] е релевантен. С ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. №7/2013 г. на ОСГК на ВКС е консолидирана съдебната практика по въпросите:
-необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./;
-достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност.
С ТР е прието, че законът изисква връзка-пряка или косвена, между престъпната дейност и имуществото, което се отнема, като придобиването следва да е от установената, конкретна престъпна дейност. Изводите на въззивния съд , че в настоящото производство въобще не е необходимо установяване на пряката причинна връзка с престъплението, за което е осъдено лицето, както и че не се изисква произходът на средствата да е от точно същото деяние, е в противоречие с разрешенията в него. Поради това по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частите, атакувани от касаторите.Следва да се отбележи, че всички решения по чл.290 ГПК цитирани в изложението,представляващи практика по приложението на ЗОПДИППД /отм./ са постановени преди приемането на ТР и някои от тях са загубили значение.
Питането за момента към който се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност също е релевантен. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от разрешенията, дадени в цитираното ТР. Според приетото в него въпросът няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза той зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр./. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД/отм./.
Въпросът за характера на дяловата вноска е извън предмета на делото.Във връзка с него не е обосновано и допълнително основание.
Четвъртия въпрос, формулиран от касаторката С. Ч. Ч., макар тя да твърди, че е по приложението на чл. 10 от ЗОПДИППД(отм.) по същността си е фактически и произтича от становището й за необоснованост на изводите на въззивния съд. Поради това той не изпълва приложното поле на общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд в съответствие с задължителната съдебна практика е приел, че имуществото, придобито в режим на СИО между осъдено лице и неговата съпруга, подлежи ли на отнемане, когато липсва принос на съпругата. Втората част на въпроса налице ли е процесуално нарушение, не представлява правен въпрос , а е довод за неправилност на съдебния акт.
Последният въпрос също не е релевантен, тъй като въззивният съд не е формирал изводи за недопустимост на свидетелските показания, а не ги е кредитирал, обосновавайки причините за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от В. И. В. срещу решение № 164/01.02.2017 г. по гр.д.№467/2016 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната от него част,с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на мотивираното искане за отнемане на сумата 40,34 лв. по спестовен влог в [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164/01.02.2017 г. по гр.д.№467/2016 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваните от касаторите С. Ч. Ч. и [фирма] части за отнемане в полза на държавата на апартамент № 12 в комплекс Лазур, [населено място], ведно с принадлежностите и 2/9 идеални части от подземен паркинг с право на ползване на две паркоместа , парцел І-179 в кв.19 по плана на [населено място], [община], област Б., с площ 1280 кв.м.,ведно с построената в него жилищна сграда и други подобрения и на сумата 5 000 лв., представляваща равностойността на дялова вноска в ПК „Коопетрол“, както и за обявяване недействителност на извършените разпоредителни сделки с недвижимите имоти.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164/01.02.2017 г. по гр.д.№467/2016 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваните от касатора И. В. В. части.
Указва на касаторите С. Ч. Ч. и [фирма], че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат по сметка на ВКС съответно сумата 3 380 лв. д.такса за първата от тях и сумата 340 лв. д.такса за дружеството и да представят документ за това, като при неизпълнение производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: