3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1320 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №1152 от 27.12.2012г. по ч. т. д. № 936/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение №1738 от 01.06.2012г. по ч.гр.д. № 1093/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отменено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение от 06.02.2012г. , постановено по ч.гр.д. № 5/ 2012г. на Първомайски районен съд, ГО, по искане на касатора за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
Частният жалбоподател, моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, независимо, че постановените по реда на чл.419, ал.1 ГПК определения, не подлежат на касационен контрол. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че окръжният съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист без да е бил сезиран с такова искане, доколкото предмет на разглежданата от въззивната инстанция жалба е определение на районния съд по чл.420, ал.1 ГПК, с което е отхвърлено искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство. Поддържа, че с въззивното определение е отменена и издадената заповед за изпълнение, което е недопустимо и би довело до недопустимост и на предявения от него установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира заплащането на направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд, с която е отменено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и е обезсилен издадения в заповедното производство изпълнителния лист, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл.274, ал.3 от ГПК- не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като урежда последици по повод изпълнението на паричното вземане по заповедта, а не разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че с въззивното определение е отменено освен разпореждането за незабавно изпълнение и самата заповед за изпълнение. От диспозитива на определението на окръжния съд ясно е видно, че единствено във връзка с индивидуализацията на разпореждането за незабавно изпълнение, чиято отмяна е постановена, съдът е посочил по кое дело и по чие „искане за издаване на заповед за изпълнение” е постановено разпореждането за незабавно неизпълнение. Липсва произнасяне на окръжния съд за отмяна на издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение.
Правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че обжалваното въззивно определение, с което се отменя разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му. Определението няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на признатото със заповедта за изпълнение вземане. По същността си актът не се доближава до решенията, тъй като не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на самото заповедно производство.
В горния смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 512 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 404 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 300 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 422 от 18.06.2010 г. по ч. т. д. № 406/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 204 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 19/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1 от 04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 12 от 09.01.2012 г. по ч. т. д. № 910/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 53 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 911/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 115 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 32/2012г. на ВКС, І ТО, и др. относно въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че в хипотеза на наведената недопустимост на въззивното определение – постановено извън предмета на сезиране, ВКС притежава правомощия да извърши контрол на акт, неподлежащ на касационно обжалване. Необжалваемостта на акта по чл. 419 ГПК пред ВКС е процесуална пречка за осъществяването на касационния контрол, не само когато определението е неправилно, но и когато то е нищожно или недопустимо.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №1152 от 27.12.2012г. по ч. т. д. № 936/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.