2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София.24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2659/2013 година
Производството по делото е образувано на основание чл.47 ЗМТА.
При извършена от съдебния състав проверка на редовността на сезиращата молба за отмяна на решение от 14.01.2013 г. по арб.д.№ 14/2012 г. на Арбитражния съд по търговски спорове – [населено място], както и допустимостта на уточнението, направено с молба вх.№ 5891/17.06.2013 г. /последната подадена във ВКС в изпълнение на указанията на Председателя на Търговска колегия на ВКС – разпореждане от 27.05.2013 г./, констатира следното:
Сезиращата молба за отмяна на арбитражното решение е подадена от Ж. К. Ж. от [населено място], като в обстоятелствената част се поддържат доводи както за недопустимост на първоначалната искова претенция срещу него, основана на отговорността му като поръчител на [фирма]/чийто управител е той/ и несвоевременното прекратяване на арб. дело по този иск, както и за недопустимото разглеждане на предявения срещу него /в първото арб.заседание/ евентуален иск, в качеството му на солидарен длъжник по см. на чл.121 ЗЗД. Последният иск е отхвърлен изцяло от АСТС.
При тези данни молбата за отмяна, подадена от Ж. Ж., се явява процесуално недопустима. Недопустимо е да се претендира отмяна по реда на чл.47 и сл. от ГПК на определението на АС, постановено в заседание на 20.06.2012 г., за частичното прекратяване на арб. производство, а от друга страна за ищеца липсва правен интерес от отмяна на постановеното срещу него отхвърлително арбитражно решение, вкл. и по искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
Недопустимо е и последващото уточнение, направено с молба, подадена от процесуалния пълномощник на ищеца/ с цитиран по-горе вх. №/, съобразно което се твърди, че ищец по предявените искови претенции следва да се счита юридическото лице [фирма]. Видно от обстоятелствената част и петитума на сезиращата молба за отмяна, арбитражното решение е атакувано от Ж. на основание чл.47, т.3 ЗМТА в частта, касаеща предявените срещу него искове, въз основа на твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства. Предвид цялостното съдържание на молбата за отмяна, направеното уточнение не би могло да се приеме, тъй като това би довело до пълно несъответствие между наименованието на ищеца /от една страна/ и обстоятелствената част и петитума / от друга страна/. Преодоляването на това несъответствие не би могло да се осъществи и по реда на чл.129 ГПК, тъй като това би съставлявало предявяване на нов иск за отмяна на постановеното срещу [фирма] осъдително арбитражното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2659/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: