1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 03.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2125 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Й. В. П. и Т. В. П. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 76 от 12. 02. 2019 г. в частта за разноските. Молителите твърдят, че с определението съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на частната касационна жалба. За молителите се породило правото на разноски, тъй като с акта, чието допълване в частта за разноските се претендира, съдът оставил в сила обжалвания въззивен акт за потвърждаване на определението на окръжния съд за прекратяване на производството по делото по главния иск по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 145 ТЗ, предявен от П. К. Г. срещу Й. В. П..
Ответникът по молбата П. К. Г. я оспорва като недопустима поради пропускане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и като неоснователна. Поддържа възражения за отсъствието на предпоставките за присъждане на разноски. Изразява становище, че отговорността за разноските следва да бъде разпределена при приключване на спора по евентуалния и съединените с него искове, тъй като главният и евентуалният иск били предявени в защита на един и същи интерес.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в преклузивния едномесечен срок по цитираната разпоредба, считано от датата на постановяване на определението, чието допълване се иска. Възражението на насрещната страна за пропускане на срока е неоснователно, тъй като определението е постановено на 12. 02. 2019 г., а молбата е подадена на 12. 03. 2019 г., тоест преди изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Държавната такса и разноските по делото се определят от паричната оценка на спорното материално благо, независимо от броя на основанията, на които то се претендира (арг. чл. 72, ал. 1 ГПК, ред. ДВ, бр. 86/2017 г.). Когато е уважен един от множество евентуално съединени искове, ответникът дължи всички разноски по делото, тъй като съществуването на претендираното от ищеца спорно материално право е признато. Поради това отговорността за разноски следва да бъде разпределена от съда при окончателното приключване на делото по всеки от съединените при условията на евентуалност искове за същото благо. В случаите на постановяване на акт за прекратяване на производството по делото по някой от съединените искове присъждането на разноски с този акт е преждевременно, тъй като отговорността за разноски е функционално обусловена от крайния изход на спора относно съществуването на спорното материално право.
С постановеното по настоящото дело определение № 76 от 12. 02. 2019 г., по повод подадената от П. К. Г. частна касационна жалба, е оставено в сила определение № 127 от 26. 04. 2018 г. по ч. гр. д. № 94/2018 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърденото определение № 345 от 22. 02. 2018 г. по гр. д. № 1384/2017 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от П. К. Г. срещу Й. В. П. главен иск по чл. 99 вр. чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. Със същото определение въззивното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд са отменени в частта за прекратяване на производството по делото по евентуално съединения иск по чл. 99 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на Г. срещу П. за заплащане на същата сума, получена от ответницата без основание, по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и по исковете, предявени от П. К. Г. срещу Й. В. П., Т. В. П. и Т. Б., с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД с предмет посочени договори за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, като делото е върнато на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по посочените искове.
С определението, с което съставът на ВКС се е произнесъл по частната касационна жалба срещу определението на Бургаски апелативен съд, съдът не е дължал произнасяне по отговорността на ищеца Г. и ответницата П. за разноски. При наличие на висящо производство пред Бургаски окръжен съд по правния спор на Г. и П. за съществуването на спорното материално право на евентуалното основание по чл. 99 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД основателността на претенцията на молителката П. за разноските, направени в производството пред ВКС по ч. т. д. № 22125/2018 г., е обусловена от крайния изход на спора за съществуване на това право и от изхода на спора по останалите съединени с този искове срещу П.. Поради това разноските, включително направените в производството по ч. т. д. № 2125/2018 г. на ВКС, следва да бъдат разпределени с приключващия делото акт на първоинстанционния съд.
За молителя П. не се е породило право на разноски за производството по чл. 274, ал. 3 ГПК с оглед изхода му – отмяна, по частна касационна жалба на насрещната страна, на въззивното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд за прекратяване на производството по предявените срещу този ответник искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.
По изложените съображения не е налице основание определение № 76 от 12. 02. 2019 г. да бъде допълвано по реда на чл. 248 ГПК и молбата с цитираното основание следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. В. П. и Т. В. П. за допълване на определение № 76 от 12. 02. 2019 г. по ч. т. д. № 2125/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта за разноските
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: