3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
[населено място], 17.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7267 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1483 от 04.07.2013г. по гр.д. № 3336/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 3195 от 09.07.2013г. по гр.д. № 901/2012г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по иска на [фирма] по чл. 40 З. за отмяна на решения по точки от 1 до 5, взети на 18.12.2011г. на Общо събрание на етажна собственост „Д. Юг” с административен адрес: [населено място], [община]; обезсилено е и постановеното на 03.09.2012г. определение по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Жалбоподателят [фирма], чрез пълномощника адв. Т., намира решението за неправилно. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въпросът дали в случая е налице етажна собственост е решен в противоречие с други влезли в сила решения. Формулира три правни въпроси, чийто отговор е от значение за изхода на спора: 1/ налице ли е етажна собственост при обекти, разположени хоризонтално /а не вертикално/ в поземлен имот, които принадлежат на различни собственици, заедно с идеални части от подобренията в имота; 2/ налице ли е етажна собственост по отношение на сгради, разположени хоризонтално спрямо терена, но с общи носещи стени, плочи, трегери, подпокривни и покривни пространства; 3/ приложим ли е З. по отношение управлението на такива сгради.
Ответникът Етажна собственост „Д. юг”, представлявана от председателя на управителния съвет Л. Б., чрез пълномощниците адв. Х. и адв. К. взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 40 З. за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, представляваща комплекс от затворен тип „Д. юг” в [населено място], [община], взети на 18.12.2011г. Основният спорен въпрос е дали към момента на провеждане на общото събрание е налице етажна собственост и дали за управлението са приложими нормите на З.. Установено е, че в хода на делото /на 26.01.2013г./ е проведено общо събрание, на което собствениците са взели решение и са избрали режим на управление по З., след което комплексът е вписан в регистъра по З. с наименование „Комплекс Г. хилс-Д. юг”. По делото не са събрани доказателства за начина на застрояване и доколко тринадесетте къщи, включени в комплекса, са самостоятелни или са свързани помежду си. Според описанието, извършено от ищеца в уточнение на исковата молба, касае се до 13 къщи в общ двор с общи подобрения: басейн, барбекю, хидрофорна уредба, поливна инсталация, портиерна и др. В представените нотариални актове, съставени през 2011г., за поправка на нотариални актове е посочено, че собствениците на сгради са собственици и на всички подобрения и приращения, бъдещи и настоящи, в общите части.
В. съд е приел, че това е комплекс от затворен тип – в един поземлен имот са изградени самостоятелни къщи, както и подобрения, обслужващи сградите, така че между собствениците на отделни жилищни обекти съществува съсобственост по отношение на земята и изградените върху нея обслужващи обекти. Позовал се е на определението за такъв комплекс, дадено в §1,т.3 ДР З.. Съдът е посочил, че З. е приложим за управлението на общите части в сгради в режим на етажна собственост, а според чл. 37 ЗС такава е налице когато етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни собственици. Също така, съгласно чл.2 З. по изключение законът разпростира действието си и спрямо жилищни комплекси от затворен тип когато за управлението на общите части в режим на етажна собственост, е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците. При тази уредба съдът е приел, че настоящият случай не попада в хипотезите на З.. Законът е неприложим за т.нар. хоризонтална етажна собственост, а и липсва сключен договор в изискуемата от закона форма по чл.2. Затова съдът е счел, че за уреждане на отношенията са приложими общите правила за съсобствеността в ЗС и искът по чл. 40 З. е недопустим.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора правни въпроси са: 1/ налице ли е етажна собственост при обекти, разположени хоризонтално /а не вертикално/ в поземлен имот, които принадлежат на различни собственици, заедно с идеални части от подобренията в имота; 2/ налице ли е етажна собственост по отношение на сгради, разположени хоризонтално спрямо терена, но с общи носещи стени, плочи, трегери, подпокривни и покривни пространства; 3/ приложим ли е З. по отношение управлението на такива сгради.
Първият и третият въпрос /като последица от разрешаването на първия/ са свързани с решаващите изводи на съда, поради което съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и формират общо основание за достъп до касационен контрол съгласно указанията в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Спрямо тях обаче липсват допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, поддържани от касатора. Решението на Берковски районен съд от 06.03.2013г. по гр.д. № 633/2012г. не съдържа разрешение на посочените въпроси, а и то касае комплекс от няколко жилищни сгради, изградени с общи носещи стени, което в настоящия случай не е установено. Приложеното решение на Бургаски окръжен съд по гражданско дело с номер, който не се чете, от 2012г. и първоинстанционното решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 6929/2011г. не са придружени с данни за влизане в сила, а и в тях не са обсъждани горепосочените въпроси. Решенията касаят сграда – вила № 26, за която не е имало спор, че е в режим на етажна собственост, тъй като се състои от апартаменти, собственост на различни лица. Ето защо не се установява противоречиво разрешаване в практиката на двата правнорелевантни въпроса.
Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът за т.нар. от касатора „хоризонтална етажна собственост” е разискван в практиката и има разрешение, вкл. в актове със задължителен характер. В Решение № 45/01.04.1960 г. на ОСГК на ВС, в т. 2 от ППВС № 4/30.10.1964г. и в т. 1 от ППВС № 2/04.05.1982г. се приема, че когато в един имот има самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни собственици, притежаващи и идеални части от земята, правното положение е близко по характер, сходно с това при етажната собственост, поради което в тези случаи дворното място е в положение, аналогично на обща част; съсобствеността върху него е неразривно свързана със собствеността върху сградите на отделните собственици, поради което не може да бъде обект на делба и за разпореждането с такива имоти /сграда и съответна част от терена/ са неприложими правилата на чл. 33 ЗС. Ясно е от тълкуването в трите акта, че в тези случаи не е налице етажна собственост, а положение, което е сходно с нея и поради това чрез правоприлагане по аналогия се достига до извод за неприложимост на чл. 33 ЗС и за недопустимост на делбата на поземления имот, както е недопустима делбата на общи части в етажна собственост. Това сходно с етажната собственост положение в практиката понякога се нарича „хоризонтална етажна собственост”, но това не значи, че законът признава съществуването на някакъв различен вид етажна собственост. Понятието не е легално, а е създадено в практиката за улеснение при обяснение на горепосочените случаи на недопустимост на делба и неприложимост на чл. 33 ЗС в хипотеза на съсобственост върху поземлен имот и индивидуална собственост върху отделни сгради в имота. В същия смисъл са и разясненията в решение № 816/07.07.2011 г. по гр. дело № 2028/2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него ясно е посочено, че когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост, като е направено изрично разграничение с етажната собственост. При наличието на посочената практика, която се споделя от настоящия състав и при съответствието между тази практика и обжалвания акт, следва да се откаже допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос не е обсъждан и не е намерил разрешение в обжалвания акт, доколкото както бе изтъкнато по делото няма твърдения и не са събрани доказателства относно начина на застрояване на сградите и евентуалната им свързаност с общи носещи стени, покриви и т.н., за да се разисква дали в такъв случай е налице етажна собственост по смисъла на закона. Поради това този въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1483 от 04.07.2013г. по гр.д. № 3336/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: