О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 21
София, 21.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември…………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 4797/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Й. К. и Н. М. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. П. В. от АК-В., срещу решение № 308 от 26.02.2013 г. по гр.д. № 3411/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 88 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 340/2011 г. на Девненския районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на М. Д. В. от [населено място] срещу Н. М. К. от [населено място], М. Д. П. от [населено място] дол, Д. Р. П. от [населено място], [община] дол, Р. Д. Р. от [населено място], [община] дол, А. и М. Й. М. от [населено място], до размер на сумата 4000 лева, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2006 г. – иск с правно основание чл.92 ЗЗД, в частта за разноските, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и касаторката А. Й. К. от [населено място] е осъдена да заплати на М. Д. В. от [населено място] сумата 583, 14 лева, а касаторът Н. М. К. от [населено място] сумата 1166, 33 лева, ведно със законната лихва, по искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. Д. В. от [населено място] не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт само по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД. Останалите искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са с цена под 5000 лева и не подлежат на касационно разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторите, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на поддържаното от касаторите допълнително основание. Приповторени са дословно или в съкратен вариант част от доводите в касационната жалба, относими към правилността на въззивното решение по съществото му – за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, свързана с представено и прието от съда удостоверение за наследници с изтекъл 6-месечен срок на действие – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Задължението на касатора да формулира въпрос /питане/ е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само спрямо него касационният съд може да направи преценка на значението му за изхода на конкретното дело, връзката му със съществените мотиви на въззивното решение и наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са частично приповторени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както надлежно формулиран правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърдението на касаторите за недопустимост на съдебното решение не се споделя от касационната инстанция. По начало удостоверенията за наследници, издавани по реда на чл.1 във вр. с чл.24 от ЗГР, нямат определен от закона срок на действие, а всеки от сънаследниците може да представи ново удостоверение за наследници или да актуализира представеното, ако са настъпили промени в наследяването. Този писмен документ няма отношение към редовността на исковата молба. Той е свързан с установяването на материалноправната легитимация на страните, а за нея съдът не следи служебно. Само в делбеното производство съдът има задължение да издири и конституира като страни в процеса всички сънаследници, тъй като неучастието на някой от тях е основание за обявяване на делбата за нищожна – чл.75, ал.2 ЗН.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 308 от 26.02.2013 г. по гр.д. № 3411/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен иск на М. Д. В. от [населено място] срещу А. Й. К. и Н. М. К., двамата от [населено място], с правно основание чл.92 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от А. Й. К. и Н. М. К., двамата от [населено място], подадена чрез пълномощника им адв. П. В. от АК-В., срещу решение № 308 от 26.02.2013 г. по гр.д. № 3411/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са уважени искове срещу тях, предявени от М. Д. В. от [населено място], с цени от 1166, 33 лева и 583, 78 лева, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Определението във втората му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.