Определение №21 от 22.1.2009 по ч.пр. дело №10/10 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 22.01. 2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и деветата година, в състав:
 
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
           МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 10 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по молба на А. И. Д. от гр. С., с която на основание чл. 255 ал. 1 и 2 от ГПК се иска определяне на подходящ срок за извършване на оглед и събиране на доказателства поради опасността те да бъдат укрити или заличени, а са от важно значение за изясняване на фактическите обстоятелства и правилното прилагане на закона.
След преценка на искането на А. Д. и предвид данните по делото, съдът намира, че следва да изпрати производството на председателя на апелативния съд в гр. С. за преценка на предпоставките по реда на чл. 217а от ГПК (отм.), по следните съображения:
Молителят Д. е предявил искове по реда на чл. 45 от ЗЗД срещу В. Ц. Решавски, С. И. Д. и М. Х. Д. – тримата от гр. С., за претърпени от него имуществени вреди. Първоинстанционният районен съд в гр. С. е постановил решение по спора на 10 август 2007 г., с което исковете на А. Д. са счетени за неоснователни. А. Д. е атакувал това решение с въззивна жалба пред Софийския градски съд на 11 септември 2007 г., поради което производството пред въззивната инстанция и към настоящия момент се води по правилата на ГПК от 1952 г., макар и вече отменен, както разпорежда §2 ал. 2 от П. и заключителни разпоредби на ГПК от 2007 г., във връзка с § 48 от същите ПЗР на ГПК от 2007 г.
Както е посочил и в молбата си, с молба от 9 октомври 2008 г., допълнена с молба от 4 ноември 2008 г. молителят е поискал от съда обезпечение на доказателства, като това искане следва да се цени като такова по реда на чл. 165 и сл. от ГПК (отм.). Искането на Д. е оставено без движение от въззивния съд, като му е указано да уточни с оглед предмета на делото какви доказателства следва да бъдат събрани във въззивното производство. В съдебното заседание от 13 ноември 2008 г. съдът отново е указал на ищеца да уточни доказателствените си искания и му е дал 14 дневен срок да посочи какво иска да бъде събрано по делото и да постави конкретни въпроси към вещо лице.
След като въззивният съд не е постановил определение по същество на искането, както разпорежда чл. 166 от ГПК (отм.), то настоящата молба не е такава по реда на чл. 166 ал. 3 от ГПК (отм.), във връзка с чл. 274 ал. 2 пр. първо от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, а представлява по естеството си жалба за бавност. Предвид процесуалния ред, по който жалба за бавност по отменения ГПК следва да се разгледа, а именно – според правилото на чл. 217а от ГПК (отм.) и предвид правилото на чл. 217а ал. 2 от ГПК (отм.), делото следва да бъде изпратено за преценка на предпоставките по посочения текст на председателя на апелативния съд в гр. С..
М. по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ИЗПРАЩА молбата на А. И. Д. от гр. С. по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2007 г. по компетентност на председателя на апелативния съд в гр. С..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top