О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 21
[населено място] , 12.01.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на десети януари , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1200/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Адвокат Д. А.- лично и в качеството си на пълномощник на А. И. Х., Г. А. Х. – С., Р. Н. С., А. А. Б. , С. Г. М. и М. З. П. чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К. както и като управител и законен представител на Ф. “П. и А. х. П.” и адвокат Н. К. – втори представител на А. И. Х. и Г. А. Х.- С. са подали касационна жалба срещу решение № VІ-19 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 936 от 2008 г. на Б. окръжен съд.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се посочват и конкретни разпоредби , които според касаторите са неправилно приложени, като подробно се спират на всяко от инвокираните основания .
Към касационната жалба е представено изложение, в което след анализ следва да се приеме, че се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по няколко въпроса. Поставените материално правни въпроси касаят условията, които следва да са налице за да се заключи, че имота съществува реално във вида при който е бил отчужден. Вторият въпрос е извършеният основен ремонт на сградите представлява ли такава промяна на обекта водеща до създаването на нова вещ , различна от старата и третия инвокиран проблем е наличието на новопостроени сгради наред със съществуващите отчуждени сгради представлява ли законова пречка да се възстанови собствеността върху имота , които е отчужден като новите сгради бъдат в режим на суперфиция. Изброени са решения на ВКС в които според касаторите –ищци се споделя тяхната теза.
Ответниците Л. Г. Ж., М. С. Ж., С. А. Я. , Д. К. С. и [фирма],[населено място] са представили отговор, в който излагат своите съображения против допускането до касация на въззивното решение и такива в подкрепа на неговата правилност. Основно подчертават, че изложението съдържа доводи за необоснованост на решението, а не основания за допускане на касацията. Подчертават, че фактическите доводи не намират подкрепа в доказателствата по делото.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на Д. А.- лично и в качеството си на пълномощник на А. И. Х., Г. А. Х. – С., Р. Н. С., А. А. Б. , С. Г. М. и М. З. П. чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К. както и като управител и законен представител на Ф. “П. и А. х. П.” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените материално правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като отговора на тях следва да се търси в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.05. 1995 г. на ОСГК , което не е загубило значението си.
Б. окръжен съд е споделил изводите на първата инстанция и е отхвърлил предявеният от Д. А.- лично и в качеството си на пълномощник на А. И. Х., Г. А. Х. – С., Р. Н. С., А. А. Б. , С. Г. М. и М. З. П. чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К. както и като управител и законен представител на Ф. “П. и А. х. П.” срещу Л. Г. Ж., М. С. Ж., С. А. Я. , Д. К. С. и [фирма],[населено място] иск по чл.33, ал.1 ЗС. С исковата молба са били предявени в обективно и субективно съединение искове и по чл.66, ал.1 ЗС както и установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК относно сгради № 5, 6 и 10. Поискано е прилагането и на правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ с отмяната на н.а. № 152, т.06, рег. № 7162, н.д. № 548 от 2006 г. относно тези сгради защото са собственост на касаторите по реституция по чл.1 З.. Въззивният съд не се е произнесъл по тези обективно съединени искове при условията на евентуалност защото липсва произнасяне в първостепенното решение и не е направено искане за допълването му . Това е обусловило и извода на Б. окръжен съд, че следва да се произнесе по въззивната жалба в рамките на постановеното от БРС решение , т.е. само решението, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.33, ал.1 ЗС.
. Б. районен съд е отхвърлил иска като е приел, че касаторите не са заявили собствеността си в срока по § 6, от ПЗР на ЗППДОБ/отм./ поради което правото им на собственост е било погасено. Този извод не е споделен от въззивната инстанция . Тя е приела, че касаторите не са съсобственици на терена с площ от 8 000 кв.м. заснет като част от им. пл. № 177, кв.26 по плана на П. зона “С.” , включително и навообразуваните УПИ І и УПИ VІІІ от им. пл. № 177 , кв.26 поради което не са налице условията по чл.33, ал.1 от Закона за собствеността . Занимал се е и с направеният отвод за недопустимост и иска и го е намерил за неоснователен защото е спазен срока по чл.33, ал.2 ЗС.
В решението е отбелязано а и страните не спорят, че касаторите са наследници на акционерите в [фирма],[населено място], имуществото на които е било национализирано по реда н чл.9 ЗНЧИМП/отм./ . В това имущество и бил включен и терен с площ от около 8 000 кв.м. ведно с няколко производствени сгради. Със заповед № 749 от 26.03.1993 г. на К. на община “Б.”, която е поправена със заповед № 1894 от 16.07.1993 г. спорният имот е бил отписан от книгите за държавна собственост. През 2005 г. Областният управител е отменил като нищожни посочените две заповеди. Тези обстоятелства обаче са без правно значение за спорното материално право на собственост защото тези заповеди нямат конститутивно , а само декларативно действие. Възстановяването на имота по З. става по силата на закона при определени условия. В случая спора е само по едно от тях а именно : дали имота съществува реално до размерите при които е отчужден и налице ли е съсобственост , която да приведе в действие разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за собствеността. Отговора на този въпрос е отрицателен и настоящия състав намира, че аргументите , изложени в решението са съответни на т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК , която посочва, че при извършено застрояване терена загубва своя самостоятелен характер , а се трансформира в обща част по предназначение към съществуващите сгради, които имат главно значение , а терена обслужващо, т.е. той престава да съществува сам по себе си като самостоятелен обект ,а става принадлежност към сградата. Това обуславя и извода, че не е налице тази предпоставка на чл.1 З. , поради което обекта не е възстановен в патримониума на наследниците на бившите акционери. В решението е отговорено на два от поставените въпроси , а третия въпрос относно запазване на обекта в реални граници при извършването на вътрешни промени и преустройства не е релевантен за дспорното правоотношение, тъй като в тази част липсва произнасяне на въззивната инстанция и това е изрично посочено от нея .
Спорният имот се е ползвал от [фирма] , което дружество е обявено в ликвидация и сградите по реда на чл.35, ал.1 от ЗППДОБ като обособена част от предприятието са били закупени от ответниците – физически лица по приватизационна продажба , сключена между Министъра на търговията и туризма и тях. Със Заповед № 767 от 1.07.2005 г. на З.. К. на община “Б.” е одобрен ПУП- ПЗР и от имот пл. № 177 са процедирани осем урегулирани поземлени имота от І –ви до VІІІ- ми . Тази заповед е отменена с решения на Б. окръжен и административен съд. Преди отмяната на заповедта ответниците придобили имота по реда на чл.35, ал.1 от ЗППДОБ са го продали на дружеството [фирма] с н.а. № 152, т.04, рег. № 7162, н.д. № 548 от 2006 г. По делото са изслушани технически експертизи , които установяват че в имота съществуват сгради с обща площ от 635 кв.м. които са били застроени в северната част на поземлен имот № 177 от кв.26 по плана на северна промишлена зона- Б. и които са съществували при отчуждаването. Впоследствие са претърпели основен ремонт и преустройства, което е довело до промяна във вида им и тяхното предназначение. Освен старите сгради в имота съществуват още пет сгради, които са били застроени след отчуждаването. Облягайки се на заключенията на техническите експертизи въззивният съд е счел, че имота не е подлежал на реално връщане. Касаторите са заявили и процедура по чл.18 и по и § 6 от ПЗР на ЗППДОБ без да е ясно коя от двете алтернативни възможности са подържали . Няма реално предаване в полза на ищците на имота от органа по приватизация . Няма данни за проведена процедура по ЗОСОИ за обособяване на терена и съществуващите стари сгради в самостоятелен парцел. Въззивният съд е приел и че липсва съсобственост върху сградите , което прави неоснователен иска по чл.33, ал.1 ЗС. Посочил е че дори да бе установена собственост върху терена, то той е загубил своето самостоятелно предназначение и е станал обща част към сградите, което също изключва приложението на чл.33, ал.1 и чл.66, ал.1 ЗС. Изложеното налага извода ,че решението е съобразено с трайната практика на ВКС и не се налага неговото касационно разглеждане по повдигнатите в изложението въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № VІ-19 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 936 от 2008 г. на Б. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: