4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С.,17.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 245/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. от [населено място] срещу решение № 560 от 25.11.2010 г. по в гр. д. № 870/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Кнежанския районен съд решение № 75 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 117/2010 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. „Прогрес”, [населено място] иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на същата кооперация от 06.03.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода за законосъобразност на решенията на атакуваното Общо събрание на П. „Прогрес”, [населено място], като твърди, че съдът неоснователно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Устава на кооперацията, установяваща като условие за приемане на нови членове на кооперацията внасянето на непарична встъпителна вноска в размер на минимум 5 дка земеделска земя в землището на [населено място], приемайки, че същата разпоредба е нищожна поради противоречието й с чл. 31, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от Закона за кооперациите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 695 от 16.06.2003 г. по гр. д. № 1853/2002 г. на V г. о. и решение № 235 от 08.04.2005 г. по гр. д. № 581/2004 г. на V т. о. Като такъв е поставен въпросът: Следва ли да се прилага разпоредба от Устав на кооперация, който не е актуализиран съгласно действащия Закон за кооперациите.
Ответникът по касация – П. „Прогрес”, [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 07.03.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Б. П. К. от [населено място] срещу П. „Прогрес”, [населено място] иск по чл. 58 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 06.03.2010 г., въззивният съд е приел, че същите са законосъобразни. Като неоснователен е преценен основният довод на ищеца, с който е обосновано оплакването му за незаконосъобразност на решението по т. 1 от дневния ред на процесното Общо събрание, а именно – че приемането на новите членове е утвърдено без да е спазено изискването на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Устава на кооперацията същите да са направили непарична встъпителна вноска в размер на минимум 5 дка земеделска земя в землището на [населено място]. Отказът на съдебния състав да приложи посочената разпоредба от Устава е аргументиран с противоречието й със закона и по-конкретно с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от Закона за кооперациите. С оглед извода за законосъобразност на решението за утвърждаване на новите членове, въззивната инстанция е счела за законосъобразни решенията и по останалите точки от дневния ред, тъй като тези лица правилно са били допуснати до участие в работата на събранието. Законосъобразността на решенията по т. 2- т. 9 е обоснована допълнително и с аргумента, че участието на новоутвърдените членове на кооперацията не се отразява върху кворума за провеждане на събранието, като съобразявайки естеството на всяко от конкретните решения и начина, по който са гласували участващите в събранието, съдът е приел, че и без гласовете на новоутвърдените кооператори необходимият по чл. 18, ал. 1 ЗК кворум е спазен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения от касатора въпрос не е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело. Въпросът, дали Уставът на ответната кооперация е актуализиран в съответствие с изискванията на Закона за кооперациите, респ. в какво се изразява несъответствието, изобщо не е бил предмет на спор между страните – такъв довод не е релевиран нито в исковата молба, нито допълнително в хода на съдебното производство. Поради това, по него липсва произнасяне /нито съдът е дължал такова/ както в първоинстанционното, така и във въззивното решение. Оттук и изводът, че посоченият въпрос не може да бъде определен като значим за делото и по отношение на него не следва да се преценява поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От друга страна, дори и да се приеме, че като релевантен за спора, с оглед съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства, е поставен всъщност въпросът за действителността на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Устава на кооперацията, същият отново не може да обоснове допускане на касационния контрол. Цитираните от касатора две решения на ВКС не доказват твърдението му за противоречие на обжалвания акт с практиката на касационната инстанция, тъй като те са напълно неотносими към поставения въпрос: решение № 695 от 16.06.2003 г. по гр. д. № 1853/2002 г., V г. о. третира въпроса за начина, по който членовете на кооперацията следва да бъдат уведомени за Общото събрание, а решение № 235 от 08.04.2005г. по гр. д. № 581/2004 г. – въпроса за това, с оглед коя редакция на Закона за кооперациите следва да се преценява законосъобразността на решенията на Общото събрание в срока по § 2 от ПЗР на ЗК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 560 от 25.11.2010 г. по в гр. д. № 870/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: