3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 01.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 26/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. и Д. С. Т. – двамата от [населено място], срещу решение № 2717 от 11.05.2011 г., постановено по гр. д. № 166/2011 г. на Софийски градски съд, ІV “Г” въззивен състав. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 05.05.2010 г. по гр. д. № 7639/2004 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против [фирма] субективно и обективно съединени искове, както следва : Иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.13 от предварителен договор за продажба на офис в строеж от 21.05.2001 г. за разликата над сумата 16.28 лв. до претендирания размер от 22.97 лв.; Иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 5 550 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от реализиране на доходи от наемна цена за процесния обект за периода 01.04.2003 г. – 01.07.2004 г., и иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 1 200 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от реализиране на доходи от ползването на стоматологичен юнит за периода 01.08.2002 г. – 31.07.2004 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона, с оглед на което се прави искане за отмяната му и за уважаване на предявените искове.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела. Всички дела, чиято висящност пред Върховния касационен съд е настъпила след датата 21.12.2010 г., са подчинени на въведените с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК правила, според които следва да се преценява и процесуалната допустимост на подадените след тази дата касационни жалби.
С обжалваното въззивно решение е разрешен правен спор, произтичащ от едностранна търговска сделка – предварителен договор за продажба и строеж на офис, сключен от ответника – търговец в кръга на търговската му дейност. Търговският характер на спорното правоотношение предопределя търговския характер на самото дело и подчинява допустимостта на касационното обжалване на правилата, които регламентират реда и условията за обжалване на въззивни решения по търговски дела. Касационната жалба е подадена на 25.07.2011 г., поради което делото е висящо пред Върховния касационен съд от тази дата и по аргумент за обратното от § 25 ЗИДГПК преценката за допустимост на жалбата следва да се извърши съобразно новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Предвид обстоятелството, че цената на всеки от предявените по делото субективно и обективно съединени осъдителни искове е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела – 10 000 лв., се налага извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. С. Т. и Д. С. Т., двамата от [населено място], касационна жалба срещу решение № 2717 от 11.05.2011 г., постановено по гр. д. № 166/2011 г. на Софийски градски съд, ІV “Г” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :