4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
С., 14.01.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 950/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария М. Б. от [населено място] против решение № 1648 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 1002/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 144 от 20.12.2012 г. по т. д. № 245/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Мария М. Б., в качеството й на поръчител, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 27 615.18 лв., включваща главница и лихви по договор за банков кредит № 26 от 02.09.2008 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 310/2010 г. на Районен съд-Сливница.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторката изразява несъгласие с извода на съда, че е страна по процесния договор за кредит, като счита, че с оглед невъзможността на вещото лице от допуснатата почеркова експертиза да даде категорично заключение относно това, дали този документ съдържа нейния подпис, оспорването на същия следва да се приеме за доказано.
Като „важни за развитието на правото” касаторката посочва въпросите: „1. Ако един документ има само параф, който няма достатъчно елементи, за да се установи авторът – има ли изобщо подписан документ; 2. Ако приемем, че парафът е достатъчен и е налице подписан документ, при положение, че обективно не може да бъде установен авторът, налице ли е автентичен документ”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не изразява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от същия отговор на касационната жалба е отправено искане за оставянето й без уважение по изложените в него съображения .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Мария М. Б. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 27 615.18 лв., включваща главница и лихви по договор за банков кредит № 26 от 02.09.2008 г., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата за посочената сума, а именно: между нея и банката е възникнало правоотношение по договор за поръчителство, обективиран в самия договор за банков кредит; налице е неизпълнение на задължението на кредитопоручателя за плащане на месечните вноски по кредита, продължаващо и понастоящем, което го е превърнало в предсрочно изискуем с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК; от заключението на приетата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза е установен конкретният размер на дължимите по кредита суми за главница и лихви; искът е предявен в преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Като недоказано е преценено основното възражение на ответницата по иска за недължимост на процесната сума – за липса на сключен договор за поръчителство, обоснована с твърдението, че процесният договор за кредит не е подписан от нея. Решаващият състав е взел предвид заключението на допуснатата във въззивното производство почеркова експертиза, установяващо невъзможност да се направи категоричен извод дали подписът в договора за кредит е положен от лицето Мария М. Б., посочвайки като причина за това фактът, че изследваният подпис съдържа оскъден графичен материал и е изпълнен с елементарни движения, а подписите от сравнителния материал са изпълнени с висока вариантност, резултат от което е недостатъчен за формиране на заключение обем от съвпадащи или различаващи се индивидуални и устойчиви признаци на почерка. С оглед на това е достигнал до извода, че направеното от ответницата по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК оспорване на авторството на договора за кредит е недоказано и следователно, в качеството му на частен документ, същият съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са на подписалата документа ответница.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от касаторката основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, с твърдението, че поставените въпроси са „важни за развитието на правото”, всъщност е заявено само част от посоченото законово основание.
Отделно от това, така поставените въпроси не могат да бъдат определени и като значими за изхода по конкретното дело, по смисъла, разяснен в същото тълкувателно решение, тъй като са изцяло относими към обсъждането на конкретно доказателство – договора за поръчителство, обективиран в процесния договор за кредит. Изводът, дали документът е подписан, респ. дали е автентичен, произтича от преценката доказано ли е оспорването му, която преценка е в изключителната компетентност на съда и нейната правилност е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1648 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 1002/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: