3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№21
София..02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 901/2014 година
Производството е по 247 и по чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните му пълномощници адвокат М. К. и адвокат В. Ц., за допълване на определение № 617/04.11.2014 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 641 от 13.12.2013 г. по в.т.д. № 1135/2013 г. на Апелативен съд- П., както и за поправка на очевидна фактическа грешка на същия съдебен акт.
След възпроизвеждане на въпросите от изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в молбата се поддържа, че тези въпроси не са разгледани в определението по чл.288 ГПК няма отговор и обосновка на нито един въпрос. Твърди се, че съставът на ВКС не е дал отговор на тези въпроси представляват ли основание за касационно обжалване или не, не са посочени и практики, особено по приложението на чл.101 ГПК/отм./ Молителят счита, че след като съдебният състав не се е произнесъл по поставените въпроси, с което не е постановил правилно и обосновано определение, са налице предпоставките за допълване. Допълнително се твърди, че дори може да „се говори за липса на съдебен акт и че по този начин касаторът е „лишен от правосъдие”.
Във връзка с искането за поправка на очевидна фактическа грешка се поддържа, че е налице несъответствие между диспозитива и мотивите на определението, с оглед пропусканията да се отразят в определението становища на съда, личащи от мотивите.
В молбата е формулирано и особено искане за отвод на целия съдебен състав, постановил определението по чл.288 ГПК поради съмнения на процесуалните пълномощници на касатора/сега молител/ в безпристрастието на съдиите.
Ответникът по молбата Я. З., чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Д., счита молбата за неоснователна по съображения в писмен отговор.
Преди произнасяне по молбата, се дължи произнасяне по искането за отвод на съдебния състав, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Искането е неоснователно. Изразеното от процесуалните пълномощници на дружеството-молител съмнение в безпристрастието на съдиите от състава е мотивирано с твърдения, че в определението по чл.288 ГПК е изразено становище по касационните основания, посочени в касационната жалба, което създава заинтересованост в състава при решаване на спора, предмет на молбата по чл.247 и чл.250 ГПК. Тези твърдения са напълно необосновани, тъй като видно от мотивите към постановеното по делото определение, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – П., липсва произнасяне по правилността на обжалвания съдебен акт. Изрично е отразено на стр.6 от мотивите към определението, че правилността на изводите на въззивната инстанция, включително и тези по приложение на чл.101 ГПК/отм/, не могат да се преценяват в производството по чл.288 ГПК, нито да се обсъждат доводите на касатора в тази насока/макар и обективирани в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, с оглед задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС.
Нито към момента на произнасяне на определението по чл.288 ГПК, нито към настоящия момент съществуват каквито и да било обстоятелства, които да влияят върху безпристрастието на съдиите от настоящия съдебен състав и които да съставляват основание за отвод от разглеждането на постъпилите искания по чл.247 и чл.250 ГПК. Затова искането за отвод не следва да се уважава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема подадените молби по чл.247 и чл.250 ГПК за процесуално допустими.
По молбата с правно основание чл. 247 ГПК:
Молбата е неоснователна, тъй като в диспозитива на определението по чл.288 ГПК точно и ясно е отразена формираната воля на съда за липса на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд – П..
Молбата с правно основание чл.250 ГПК също е неоснователна.
Групирането на поставените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси при произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване, по отношение на които не е налице основната предпоставка за допускане на обжалването, както и на въпросите, аргументирани от касатора с невъзприети от въззивния съд фактически и правни доводи на страната и на въпросите, относими единствено към правилността на въззивното решение, не води до извод за липса на произнасяне. Съгласно цитираното в определението тълкувателно решение, след като не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи изобщо произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация. При постановяване на определението по чл.288 ГПК не се дължи отговор на поставените въпроси/както твърди молителя/, тъй като отговор на въпросите се дължи едва с решението, т.е. само при допуснато касационно обжалване по даден правен въпрос.Твърдението на молителя, че липсва произнасяне дали формулираните правни въпроси представляват основание за касационно обжалване е ирелевантно, тъй като основанията за касационно обжалване са предвидени в чл.281 ГПК и те са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК..
Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането по чл.22, ал. 1, т.6 ГПК, формулирано като особено искане в молба вх. № 10927/05.12.2014 г., подадена от [фирма], за отвод на съдебния състав
Оставя без уважение подадената от [фирма] молба по чл.247 ГПК и молба по чл.250 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 617 от 04.11.2014 г., постановено по т.д. № 901/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: