О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
Гр. София, 10.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 1665/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на A. И. Й., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 588 от 12.03.2018 г. по в. гр. д. № 5990/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав. С него е потвърдено решение № 6338 от 12.09.2017 г., постановено по гр. д. № 4537/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-17 ти състав, с което е отхвърлен искът на касатора по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ против ЗАД АРМЕЕЦ АД за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 30.10.2010 г. в с. Алексово, община Свищов, и в полза на ответното дружество са присъдени разноски.
В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна като неправилно и за постановяване на ново такова по същество, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 30.10.2010 г. и сторените съдебно-деловодни разноски, да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивният съд не е приложил чл.21, ал.1 ЗДвП относно законово определената максимална скорост на движение в населено място от 50 км/час, а в случая водачката В. се е движела със скорост от 58 км/час, като е нарушила посочената норма. Не е обсъден и фактът, че скоростта е несъобразена, тъй като при конкретните пътни условия и интензивното движение на пешеходци в селото, В. е следвало да управлява лекия автомобил със скорост, която би й позволила да намали и да спре, когато възникне опасност за движението, с което е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП. Касаторът обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставките по ал.1, т.1 и т.3 на чл.280 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – дали водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл.21, ал.1 ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник /ю.к./, с писмен отговор изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Третото лице помагач на страната на ответника – Л. К. В., чрез процесуален пълномощник, с депозиран писмен отговор също счита, че решението не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При постановяването на обжалваното решение е възприета следната фактическа обстановка – произшествието е настъпило в с.Алексово, на път 504 Свищов – В. Търново с двупосочно движение по платно с две ленти, разделени с прекъсната линия, в светлата част на денонощието и при добра видимост. Л.а. „Форд пума“, управляван от водача В., се е движил в посока към гр. В. Търново със скорост 58 км/ч в дясна пътна лента. Пред автомобила в същата лента и посока се е движил и велосипедистът А. Й.. Когато лекият автомобил е бил на отстояние 19-24 м. преди мястото на удара, велосипедистът е предприел внезапно и несигнализирано завиване наляво към средата на платното за движение. Водачът е реагирал своевременно и задействал спирачките на около 17 м. преди удара, но не е имал възможност да го предотврати. Опасната зона за спиране при 58 км/ч е била 44 м., а при разрешената от 50 км/ч е била 35 м. Ударът е бил непредотвратим, независимо от скоростта, с която се е движил лекият автомобил, тъй като опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието на автомобила от мястото на удара. От правна страна, като е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства относно поведението на водача с оглед правилата на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДвП, съдът е приел, че същото, макар и вредоносно, не е противоправно – велосипедистът е станал опасност за движението едва след навлизане в траекторията на автомобила в опасната за спиране зона, а превишената скорост с 8 км/ч е без значение за механизма на ПТП. По тези съображения съдът е приел, че водачът на лекия автомобил, респективно застрахователят на неговата гражданска отговорност, не следва да отговаря за непозволеното увреждане.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения:
Касаторът не е формулирал надлежно въпрос, разрешен от въззивния съд, който да има значение за обжалвания от него резултат по спора, и същевременно да е правен, т.е. да е свързан с тълкуване на абстрактна правна норма и да е относим към неограничен брой сходни хипотези. Поставеният от него въпрос /дали е било извършено конкретно нарушение от конкретен водач в конкретния случай/, както и цялостното съдържание на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, сочат на наведени оплаквания против правилността /обоснованост, законосъобразност/ на обжалвания съдебен акт, представляващи основания по чл.281 т.3 ГПК, а не по чл.280 ал.1 ГПК. Поради това, те са относими към фазата на касационното производство по чл.290 ГПК, а не към етапа по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. Съобразно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос, по който следва да се допусне обжалване, а може само да го уточни или преформулира. Поради това, че не е удовлетворено общото изискване за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК при формулиране на правните въпроси, искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 588 от 12.03.2018 г. по в. гр. д. № 5990/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав.
ОСЪЖДА А. И. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ АД,[ЕИК], сумата от 300 /триста/ лева – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: