О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
ГР. София, 14.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 8.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5224/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. А. , Х. С. и И. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №705/07 г., с което е уважен предявеният от А. К. срещу касаторите иск с пр. осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторите се позовават на тези по т.1 и 3 от ГПК.
С обжалваното решение е прието, че ищецът е кредитор на ответниците А, с вземане за остатъка от цената / 35 000 лв., платими до 31.12.05 г./ по договор за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №14/25.02.05 г. между ищеца и първата ответница, през време на брака й с втория ответник. С договор по нот. акт №196/25.07.05 г. ответниците А продали на сина си – отв. Ив. С. , закупения имот за сумата от 185 000 евро. Към извършване на тази продажба, която атакува с иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД ищецът е имал качество на кредитор спрямо ответниците А. Алекова и Х. С. – вземането му за цената по първия договор е възникнало, макар да не е било още изискуемо. Няма данни и да е погасено на падежа и към датата на завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД – 27.06.06 г., т.е. това му качество не е отпаднало. Затова следва да се приеме, че процесната сделка е увреждащо кредитора действие – тя намалява имуществото на длъжниците, служещо за общо обезпечение на кредиторите им – чл.133 от ЗЗД. В случая третото лице, с което длъжниците са договаряли възмездно е техен син и знанието му за увреждането се презумира на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД. По тези съображения исковата претенция е квалифицирана от ОС по чл.135, ал.1 от ЗЗД и уважена при наличие на предпоставките за това.
Същественият по делото материалноправен въпрос за качеството на ищеца като кредитор на ответниците А е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на ВКС / чл.280, ал.1,т.1 от ГПК/, отразена и в приложените решения – вземането на ищеца спрямо ответниците произтича от договора за продажба на недв. имот по нот. акт №14/05 г. ; към сключване на сочената като увреждаща сделка с нот. акт №196/05 г. то е възниквало, като изискуемостта му не е необходима предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Действието е увреждащо по см. на чл.135, ал.1 от ЗЗД, както е приел и въззивният съд – то намалява имуществото на длъжниците, служещо за общо обезпечение на кредиторите им със стойността, но и състава си, с оглед възможността на кредитора да търси реално изпълнение или да развали договора поради неизпълнение със следващите от това последици.. Затова самият възмезден характер на договарянето и данните за извършено от отв. Ив. С. в полза на ответниците – длъжници плащане на сумата от 180 000 евро, при неиздължеността им към кредитора не опровергават извода за увреждащия спрямо последния характер на процесната сделка, обуславяща относителната й недействителност.
Посочената по –горе практика е трайна и непротиворечива, тя дава ясен отговор на въпроса кога възниква качеството кредитор – с възникване на вземането, и кое определя сделката като увреждаща го – да намалява имуществото на длъжниците, докато те имат това качество. Затова не се нуждае от допълване и промяна с цел точното приложение на закона – чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. 705/07 г. от 1.07.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: