О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №990/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3175/25.5.2017 г., подадени от Д. Н. Н., приподписана от адв. С. В., срещу определение №1520/11.5.2017 г. по ч.гр.д.№2140/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 11 състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.3.2017 г. по гр.д.№36/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, за връщане на частна жалба, вх.№500/14.02.2017 г., подадена от Д. Н. срещу определение от 31.01.2017 г. по същото дело.
Въззивната инстанция е приела, че „С разпореждане от 13.03.2017 г. по гр.дело № 36/17 г. Благоевградски окръжен съд е върнал частна жалба вх.№ 500 / 14.02.2017 г. , депозирана от Д. Н. Н. срещу определение от 01.01.2017 г. , постановено по гр.дело № 36/17 г. на Благоевградски окръжен съд . В мотивите на обжалваното разпореждане съдът е приел, че съобщението за оставяне на частната жалба без движение е връчено на жалбоподателя на 24.06.2017 г. , като в установения от съда едноседмичен срок, изтекъл на 06.03.20127 г. по делото не е постъпило изпълнение на дадените указания.
Така постановеното разпореждане е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.262 ал. 2 от ГПК, която по силата на препращането в нормата на чл. 278 ал. 4 намира приложение в производството по частни жалби, жалбата се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, и не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Проверката за редовност на жалбата по чл.262 ал. 1 от ГПК включва преценка на администриращият съд за наличието на реквизитите по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Видно от доказателствата по делото, частният жалбоподател е изпълнил в срок указанията за внасяне на изискуемата държавна такса, но е депозирал доказателствата за същото в съда едва на 15.03.2017 г. – след изтичане на указания от съда срок. Видно от полученото уведомление от 24.02.2017 г., частният жалбоподател е уведомен, че следва да представи в едноседмичен срок от съобщението банковото бордеро за внасяне на държавната такса в регистратурата на ОС Благоевград, като е уведомен и за последиците от неизпълнението – връщане на жалбата.“
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател твърди, че обжалвания въззивен акт е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС, като конкретно се излагат доводи за незаконосъобразност и се сочат определения на ВКС. Твърди се също така, че при приподписване на касационната жалба и в законния срок, даден от апелативния съд са наведени доводи за наличие на предпоставките на чл.64, ал.2, изречение 1 ГПК, а именно че съдът не приеме доводите и съответно доказателството, че клеймото на пощенския плик е с различна дата на депозирането му в пощенската станция, от сочената дата 06.3.2017 г., то моли да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.62, ал.2, изр.1 ГПК и че редът и техническите изисквания в затвора отнемат технологично време за заплащане на ТД. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не отговоря на изискванията на т.1 от тълкувателно решение №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, тъй като не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи К. жалбоподател е длъжен да посочи правния се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1520/11.5.2017 год. по ч.гр.д. №2140/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: