3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 14.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело №211/2011 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Е. Б. Е. срещу въззивно определение № 982от 09.12.2010г по ч.гр.дело № 443/2010г на Р. окръжен съд ,с което е потвърдено разпореждане № 2654 от 11.10.2010 на Р. районен съд за връщане на искова молба поради невнасяне на определената държавна такса в срок. Жалбоподателят поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, което позоваване обвързва с изтъкване на две свои оплаквания. Първото е ,че съдът неправилно е преценил предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на парично вземане като оценяем. Второто е ,че след като в процедура по чл. 129 ал.2 от ГПК са били дадени указания и срок за внасяне на определената държавна такса от 900 лева, първоинстанционният съд е прекратил делото без изрично да се произнесе по молба на ищеца ,депозирана преди изтичане на дадения срок , с която молба се оспорва определената такса и се иска определяне на срок за внасяне на следващата се (според ищеца) държавна такса , която „при неоценяем иск се събира до 80 лева , но не по- малко от 30 лева”. В подкрепа на основанието за допускане до касационно обжалване се прилага определение №634 от 30.12.2008г І г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 274 ал.1 т.3 от ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима . Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК , а доводът за противоречие на обжалваното определение с приложеното опр.№634 от 30.12.2008г , І г.о на ВКС ,не обосновава допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Остава непонятно къде касаторът съзира противоречието , на което основава изложението си . В приложеното определение №634 от 30.12.2008г по д№2102/2008г ,Іг.о на ВКС е дадено положително разрешение по допустимостта на иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ ,когато този иск не е предявен от физическо лице , а от религиозна общност.По този въпрос Върховен касационен съд е произнесъл разрешение в приложеното определение , а не по въпроса следва ли исковете за недължимост на вземане да се считат за неоценяеми и длъжни ли са съдилищата , ако вече са дали срок за внасяне на определената в съответствие с нормата на чл. 68 ал.1 от ГПК държавна такса, да дават нов срок , ако ищецът възразява , депозира молби в несъгласие с определената му такса , за нейната промяна и ново определяне по правила ,който ищцовата страна счита за приложими.
По коментираният в частната жалба процесуален въпрос , макар същият да не е изрично формулиран , съдилищата са дали разрешение в съответствие с произтичащите от закона задължения и константната практика , като исковата молба е върната на основание чл. 129 ал.3 от ГПК , а от депозираната в случая молба на касатора не е изведено съдържателно искане за определяне на допълнителен срок ,за да бъде внесена вече определената и дължима от ищеца държавна такса .
По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 982от 09.12.2010г по ч.гр.дело № 443/2010г на Р. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.